ОТНОСНО: данъчно третиране на придобит доход от лихви от едноличен търговец съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

3_55-0005-25#3/24.04.2025 г.

 

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 9 и ал. 5;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1

 

ОТНОСНО: данъчно третиране на придобит доход от лихви от едноличен търговец съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

 

 Съгласно изложеното в запитването, през 2024 г. едноличният търговец не е извършвал производствена и търговска дейност, не е предоставял услуги, няма приходи от наем, от лизинг и от дялове в кооперации и не е свързан с други стопански дружества. Доходът на търговеца е формиран само от лихви от придобити облигации, издадени от различни емитенти. Пояснява, че едната емисия е на местна финансова къща, а другите две от юридическо лице с местонахождение Литва и с представителство банка в България. Инвестиционен посредник при закупуването на облигациите е банка ОББ.

Във връзка с изложеното е поставен въпроса може ли да се приложи чл. 13, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ или трябва да се приложи друга разпоредба от закона?

 

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ  (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 26/2025 г.) е изразено следното становище: 

В зависимост от източника, видовете доходи по този закон са определени в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, където в т. 5 са обособени доходите от прехвърляне на права или имущество (движимо или недвижимо), а в т. 6 са посочени доходите от източници по чл.35. Следва да се обърне внимание, че когато физическите лица действат като търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), доходите им от стопанска дейност са посочени отделно в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Като необлагаеми в чл. 13, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ са посочени лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За да попадне този доход в обхвата на цитираната разпоредба, следва да са изпълнени изискванията на правната норма. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „лихва“ е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

Съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче, разпоредбата на чл. 13, ал. 1 не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително като едноличен търговец, както и за физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26.

В случая, тъй като доходът от лихви е придобит от едноличния търговец и предвид дерогиращия характер на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, спрямо нормата на чл. 13, ал. 1, т. 9, този доход ще попадне извън обхвата на необлагаемите и ще подлежи на облагане по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, като годишната данъчна основа следва да бъде определена по реда на чл. 28 от същия закон.  На основание чл. 48, ал. 2 данъкът е в размер 15 на сто.

Облагаемият доход от стопанска дейност  като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба.

 Следва да се има предвид, че търговците по смисъла на ТЗ са предприятия, съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за  счетоводството (ЗСч), а за целите на облагането, формирането на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели по реда на ЗКПО. В тези случаи следва да се спазват и нормите на специалния ЗСч по отношение на водената счетоводна отчетност и на приложимите счетоводни стандарти, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат – разпоредбите на част втора от ЗКПО. Съгласно чл. 25 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя на базата на данъчно признатите приходи и разходи.

Обръщаме внимание, че отчитането на приходите и разходите трябва да се извършва при спазване разпоредбите на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, изискващи текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти и при спазване изискванията за съставянето на документите по този закон.

Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец, следва да се декларира в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността, подаден по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката (чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ).

По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, подават годишната данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

 

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа приет на първо четене на 15 Май 2025

Мотиви към проекта на С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа 

  С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в националното законодателство се въвеждат мерки за осигуряване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (Регламент (ЕС) 2023/2631).

С проекта също така се цели постигане на съответствие на нормативната уредба с изискванията на Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Регламент (ЕС) 2023/2361 въвежда възможност за емитентите на облигации да издават европейски зелени облигации. С него се въвеждат задължения само за емитентите, които възнамеряват да използват наименованието „европейски зелени облигации“.  За тях ще възникне задължение  с изготвянето на допълнителни документи, извършването на допълнителни оповестявания и на изискуемите проверки от външни проверители. Зелените облигации са един от основните инструменти за подпомагане на прехода към въглеродна неутралност, тъй като чрез тях се финансират инвестиции, свързани с екологично устойчиви технологии, енергийна и ресурсна ефективност, както и екологично устойчива транспортна и научноизследователска инфраструктура. Зелени облигации могат да бъдат емитирани от финансови и нефинансови предприятия, както и от публични образувания. „Европейските зелени облигации“ представляват секюритизационна облигация.

За емитентите, които вземат решение да използват образците за разкриване на информация за екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта, също ще възникнат допълнителни разходи, но по-ниски от тези за емитентите на европейски зелени облигации. За този вид облигации не се изисква външна проверка съгласно регламента, но същевременно съгласно международно признатите стандарти за издаване на подобни целеви облигации се изисква проверка от трета страна

Чрез предложените изменение в Кодекса за застраховане се създава възможност за застрахователните и презастрахователни посредници от трети държави да извършват дейност чрез клон при същите условия и изисквания за регистрация, приложими и към посредници от държави членки на ЕС/ ЕИП. Не се създава нов регистър за тези лица, като КФН ще вписва тези лица в съществуващия регистър по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор. За регистрацията им се предвиждат същите такси, каквито са приложими и към посредниците от държави членки и ЕИП.

Чрез ичменения на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружества за секюритизация (ЗДСИЦДС) се разширяват възможностите за инвестиции на дружествата със специална инвестиционна цел, като им се предоставя възможност да инвестират в недвижими имоти, които се намират в трети държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР.