Изх. № М-94-Н-412
Дата: 15. 05. 2024 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с декларирането на доходи от Нидерландия
Във Ваше писмено запитване с вх. №… по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, свободна професия – консултант по безопасност на труда, регистриран по чл. 97 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), има придобити доходи от Нидерландия за 2023 г. с място на изпълнение на територията на Нидерландия. Лицето е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от м. февруари 2023 г.
Поставяте следния въпрос:
В кое приложение от годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) трябва да се декларират доходите?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Фактическата обстановка описана в запитването Ви не е изчерпателна, въпросът Ви е формулиран общо и касае права и задължения на друго лице, което остава анонимно. В тази връзка следва да имате предвид, че НАП осигурява необходимата информация и разяснява правата и задълженията на задължените лица, досежно техните права и задължения.
Предвид изложеното по-горе изразявам следното принципно становище:
В писмото Ви не е уточнен статутът на физическото лице, а именно дали то е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Определянето на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение във връзка с определянето на дължимия данък по реда на ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка следва да имате предвид, че на основание чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Следователно, ако лицето, посочено в запитването Ви, се определя като местно по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, то ще е носител на задължението за данъци както за доходи, придобити от източници в България, така и от чужбина (в случая от Нидерландия).
Съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ по смисъла на този закон „лица, упражняващи свободна професия“, са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Предвид цитираната разпоредба консултантите могат да се определят като „лица, упражняващи свободна професия“, когато едновременно отговарят на условията, посочени в букви „а“, „б“ и „в“, а именно: осъществяват за своя сметка професионална дейност, не са регистрирани като еднолични търговци и са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и през течение на годината са придобили доходи от упражняване на свободна професия, различна от адвокат, определят облагаемия си доход по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Този вид доходи, включително реализираните от източник в чужбина от местно физическо лице, се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 306.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/