В парламента е внесен за обсъждане и гласуване   Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

 С предложеният законопроект се съгласува

МОТИВИ

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

       Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното Основна цел на Директива (ЕС) 2023/2226 е противодействие на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в  областите, в които са констатирани слабости, обхващащи електронните пари, цифровите валути на централните банки, криптоактивите, трансграничните данъчни становища за лица с висока нетна стойност на активите и липсата на яснота относно мерките за ефективно прилагане на правилата.

Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите и електронните пари създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане поради липсата на данъчна прозрачност.

Създаването на единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки, ще гарантира ефективното и последователното им прилагане, ще бъдат наложени едни и същи изисквания за предоставяне на информация от всички доставчици на услуги за криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, а обменът на предоставената информация ще позволи на данъчните администрации да получават пълен обем от информация относно притежанието и получените доходи от криптоактиви. Обменената информация между

 

компетентните органи на държавите членки, съответно предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви информация, ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци, особено в случаите, когато обменните сделки са с измерение извън една юрисдикция. Предоставяната и обменяна със съответните юрисдикции информация ще даде възможност на компетентните органи да установяват дължимите данъци въз основа на вярна и пълна информация. Прилагането на еднозначни правила за всички държави членки може в по-голяма степен да гарантира ефективността на системата за обмен на информация и административно сътрудничество в сравнение със самостоятелни инициативи на държавите членки.

• С Директива (ЕС) 2025/872 се създават практическите правила за автоматичния обмен на данни от информационната декларация за допълнителния данък съгласно правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в ЕС, както и се въвежда единен формат на декларацията.

Директива (ЕС) 2022/2523 е въведена в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и има за цел да гарантира, че големите многонационални групи предприятия (МГП) плащат минимален ефективен размер на данъка върху печалбата във всяка юрисдикция, в която извършват дейност. Правното основание за подаване на информационната декларация и кръгът на задължените лица/образувания са регламентирани в 260я²³ от ЗКПО. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. В ЗКПО са предвидени и категориите данни, които МГП следва да подадат пред НАП.

Правилата в Директива (ЕС) 2025/872 осигуряват функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък между компетентните органи за целите на Директива (ЕС) 2022/2523.

• През 2024 г. в хода на техническата проверка в областта на облагането на многонационалните предприятия, осъществявана от Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР, към България са отправени препоръки в процеса на разглеждане и одобряване на кандидатурата на страната за членство в организацията. Препоръките имат за цел привеждане в по-голяма степен на националното законодателство в съответствие със стандартите на ОИСР по отношение на облагането на многонационалния бизнес и доближаване до най-добрите практики в тази област. На първо място, съгласно препоръките България следва да подобри правната рамка чрез привеждане на дефиницията за пазарна цена, предвидена в 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР (Ръководството на ОИСР), както и с разпоредбата на чл. 71а, ал. 1, въведена през 2019 г. в изпълнение на препоръките по Мярка 13 „Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави“ от Плана BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на ОИСР/Г20 от 2013 г.

На второ място, по препоръка на ОИСР България следва да отстрани празнота в нормативната уредба чрез предвиждане на възможност данъчно задължено лице да използва метод за определяне на пазарните цени, който не е изрично предвиден в ДОПК до този момент,

 

когато това става по ред и начин, съобразени с насоките, съдържащи се в Ръководството на ОИСР, и по-специално в §2.9 от него.

 

Със Законопроекта се цели

• Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз.
• Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи.
• Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които извършват обменни сделки, както и на данни от информационната декларация по чл. 260я²³, ал. 6 от ЗКПО.
• Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане.
• Изпълнение на изискванията за членство в ОИСР чрез постигане на съответствие с препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси.
• Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер.

 

Предложените промени имат за цел

 

– подобрява се цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, както и данни от информационната декларация по чл. 260я²³, ал. 6 от ЗКПО.

– предложения в изпълнение на препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР.

• Обхватът на автоматичния обмен на информация в ДОПК се разширява, като се включва и информация, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви за ползватели, които сключват обменни сделки с криптоактиви. Информацията се отнася за ползватели, които извършват обменни сделки с криптоактиви и които са местни лица на Република България или друга държава членка.

Пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, който е компетентен орган за Република България, информация следва да подава доставчик на услуги за криптоактиви, за който е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви. Задължение да подава информация има и оператор на криптоактиви, който не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, съответно за него не е

 

възникнало задължение за вписване в регистъра на доставчиците на услуги за криптоактиви, поддържан от Комисията за финансов надзор, но чрез него се извършват обменни сделки от ползватели на криптоактиви, установени в ЕС. Тези оператори на криптоактиви следва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, за да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация. Когато оператор на криптоактиви е местно лице на България или е учреден съгласно българското законодателство, или има място на управление в страната, или обичайно извършва дейност в страната, или действа чрез клон, той следва да се регистрира в България пред изпълнителния директор на НАП и се третира като доставчик на услуги за криптоактиви за целите на обмена на информация съгласно българския закон. Когато отговаря на посочените условия и в друга държава членка, операторът избира държавата, в която следва да се регистрира.

С цел да се насърчи административното сътрудничество с юрисдикции извън ЕС и да се избегне многократното предоставяне на информация, доставчиците на услуги за криптоактиви, които се намират в юрисдикции извън Европейския съюз и предоставят услуги на ползватели на криптоактиви в ЕС, могат да предоставят информация за тези ползватели на криптоактиви, на данъчните органи на юрисдикцията, където са установени, когато предоставяната информация съответства на информацията, изисквана в съответствие с директивата, и доколкото съществува ефективен обмен на информация между тази юрисдикция извън ЕС и държавите членки.

Със законопроекта се определят процедурите за комплексна проверка, които трябва да прилагат доставчиците на услуги за криптоактиви, за да идентифицират своите клиенти, изискванията за предоставяне на информация, както и правилата за ефективно прилагане.

Законопроектът предвижда конкретните данни, които доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да събере за ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация – за самоличността на ползвателя, адрес, държавата членка, на която е местно лице, данъчен идентификационен номер, както и данни за обменните сделки с криптоактиви. Доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. По отношение на ползвателите на услуги за криптоактиви, които са образувание, в допълнение към получаването на декларация трябва да се извърши проверка и кои са контролиращите ги лица, както и дали те са лица, за които се предоставя информация. При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, поради която доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Доставчиците на услуги за криптоактиви следва да предоставят предвидената в закона информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок до 30 юни на годината, следваща календарната година, за която се предоставя информация.

Предоставяната от доставчиците на услуги за криптоактиви информация се обменя с компетентния орган на държавата членка, в която ползвателите на услуги за криптоактиви са местни лица за данъчни цели.

Обменът с държавите членки се извършва в срок до 9 месеца след края на календарната година, за която се предоставя информация, като се използва стандартизиран формат. Автоматичният обмен на информация ще се извършва по електронен път посредством общата комуникационна мрежа на Европейския съюз (CCN).

Със законопроекта се предлагат също правила за ефективно прилагане и контрол с цел да се гарантира изпълнението на задълженията за предоставяне на информация и извършване на процедурите за комплексна проверка от страна на доставчиците на услуги за криптоактиви,

 

както и специални правила за контрола на дейността на операторите на криптоактиви, регистрирани в Република България или друга държава членка, които имат задължение да предоставят информация за ползватели на криптоактиви. В съответствие с директивата и аналогично на правилата за обмена на информация, предоставяна от оператори на платформи, регламентирани в ДОПК, законопроектът предлага по искане на компетентния орган председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател да постанови блокиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на криптоактиви в Република България или друга държава членка. Тази мярка може да бъде наложена по инициатива на компетентния орган или координирано с другите държави членки.

Предвиждат се и административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на задължения, свързани с предоставяне на информация от доставчици на услуги за криптоактиви, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2023/2226 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Законопроектът за изменение и допълнение на ДОПК е съобразен и с Международните стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси – Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) и изменение на Общия стандарт за предоставяне на информация от 2023 г. (CRS 2.0). По правилата на новия раздел IIIб в глава шестнадесета ще се осъществява обмен на информация и с партньорски юрисдикции, с които Република България има действащо споразумение, предвиждащо обмен на информация за криптоактиви. Подобно споразумение е Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви. Списъкът с партньорски юрисдикции, за които Република България ще изпраща информация, ще се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

• Със законопроекта се предлага разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация за финансови сметки. Съгласно действащата уредба за продуктите за електронни пари и цифровите валути на централните банки липсва задължение за предоставяне на информация, тъй като те не представляват пари, държани в депозитни сметки или във финансови активи. В тази връзка със законопроекта се предлага електронните пари и цифровите валути на централните банки да бъдат включени в обхвата на обмена на информация за финансови сметки, а дружествата за електронни пари да се включват в дефиницията за финансови институции в ДОПК. По този начин значително ще се разшири обемът на обменяните данни, като се включат по-иновативни финансови инструменти, които до този момент са били извън обхвата на автоматичния обмен. Промените както в директивата, така и в законопроекта, са в съответствие с промените  в  Общия  стандарт  за  предоставяне  на  информация  (Common  Reporting
• Разширява се обхватът на доходите, предмет на автоматичен обмен на информация, като към съществуващите категории (трудови и директорски възнаграждения, животозастрахователни продукти, пенсии, доходи и собственост на недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения) се добавят и дивиденти, които не са държани в попечителска сметка. Добавянето на тези доходи в обхвата на обмена на информация има за цел ограничаване на случаите на укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане.

В тази връзка се предвижда също и увеличаване на броя на категориите доходи, за които се обменя информация, като съгласно директивата след 1 януари 2026 г. държавите членки следва да обменят автоматично информация за най-малко пет категории доходи.

• Разширява се обхватът на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за трансферно ценообразуване, като в обменяната информация се включват и физически лица с висока нетна стойност на имуществото. Промяната ще създаде повече прозрачност по отношение на доходите на тези лица.
• Създава се задължение на изпълнителния директор на НАП да извършва периодичен преглед на процедурите и административната практика на агенцията по отношение на

 

използването на информацията, обменяна по линия на административното сътрудничество. Целта е да се гарантира обработката и интегрирането на данните в системите на агенцията, насърчаването на доброволното спазване на данъчното законодателство, извършването на оценка на риска, провеждането на контролни производства, като по този начин ще се повиши ефективното използване на информацията от автоматичния обмен и качеството на обменяните данни.

• В съответствие с правилата на Директива (ЕС) 2025/872 в законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се урежда автоматичният обмен на данни от информационните декларации в рамките на Европейския съюз.

Общото правило е, че се обменят информационни декларации, подадени от съставни образувания, които са крайно предприятие майка или определено предоставящо информация образувание. Информационните декларации се изпращат на компетентните органи на други държави членки, в тяхната цялост или част от тях, в съответствие със специфични правила за разпределение:

• общият раздел на информационната декларация се предоставя на прилагащата държава членка, в която са разположени крайното образувание майка или съставните образувания на МГП;
• общият раздел на информационната декларация, с изключение на частта относно обобщената информация, се предоставя на държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък и в които са разположени съставни образувания на МГП, съвместни предприятия или член на група съвместни предприятия на МГП или където с допустимия национален допълнителен данък се облагат съставни образувания или съвместни предприятия без юрисдикция;
• раздели с информация по юрисдикции се предоставят на държавите членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523.

Въведени са разпоредби относно сътрудничеството между компетентните органи при корекции, както и за осигуряване на спазването и прилагане на правилата по отношение на информационната декларация за допълнителния данък.

• В изпълнение на препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР дефиницията на понятието „пазарна цена“ за целите на трансферното ценообразуване и методите за определяне на пазарните цени се привеждат в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване на ОИСР. Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР е най-авторитетният източник за тълкуване на принципа на независимите пазарни отношения – международен стандарт за определяне на печалбите на свързани лица за данъчни цели, залегнал в чл. 9, ал. 1 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР (Модела на СИДДО на ОИСР), възприет от България като основа при воденето на преговори за сключване на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Установяването на такова съответствие е допълнителна гаранция за развитието на единна административна и съдебна практика при оценката на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица, независимо от правното основание, въз основа на което се прави тази оценка – вътрешното законодателство или международен договор, по който България е страна. Приемането на международни стандарти по отношение на понятието „пазарна цена“ гарантира по-голяма правна сигурност за предприятията, функциониращи в международна среда, и прилагането на единен подход при оценката на сделките им със свързани лица.

Въвеждането на друг метод за определяне на пазарни цени, извън съществуващите пет метода, ще облекчи данъчно задължените лица при обосноваването на спазването на принципа на независимите пазарни отношения в някои ситуации, в които установените до момента пет метода за определяне на пазарните цени са неподходящи или тяхното прилагане не е достатъчно надеждно. В същото време за прилагането на друг метод са въведени определени ограничения,

 

което гарантира, че такъв метод не може да се използва произволно и няма да се допуснат злоупотреби от страна на лицата.

• Съгласно директивите правилата следва да се прилагат от държавите членки от 1 януари 2026 г., във връзка с което законопроектът предвижда влизането в сила да е от 1 януари 2026 г. По отношение на транспонираните разпоредби на Директива (ЕС) 2025/872 влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г. няма въздействие върху лицата, тъй като уреждат само обмена на информация между компетентните органи на предоставена по реда на друг закон информация. По отношение на транспонираните правила на Директива (ЕС) 2023/2226 следва да се отбележи, че предоставянето на информация от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари се извършва до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, т.е. за първия отчетен период информацията се предоставя до 30 юни 2027 г. Доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари разполагат с достатъчно време да извършат комплексна проверка на своите клиенти, както и да съберат необходимата информация. По отношение на разширяването на обхвата на обмена на информация за финансови сметки предложението за влизане в сила от 1 януари 2026 г. няма да създаде затруднения за финансовите институции, тъй като допълнителната информация, която се предвижда да предоставят, е вече налична при тях (дали сметката е нова, дали е споделена или с един титуляр, вида на сметката и т.н.) и освен това информацията следва да бъде предоставена до 30 юни на следваща година. Предвид това и доколкото отчетният период за предоставянето на информация и обмена на информация е съответната календарна година, целесъобразно е предложените разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2026 г., като по този начин законопроектът ще бъде в съответствие с посочените директиви.

Прецизирането на дефиницията за пазарна цена не я променя по същество, а методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в съответствие с Ръководството за трансферно ценообразуване в наредбата, издавана на основание § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК, и промяната е в полза на лицата. В останалата част предложенията не въвеждат задължения, които се засягат от влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г.

 

 

 

 

В парламента е внесен за обсъждане и гласуване    Законопроект за изменение и допълнение  Кодекса на Труда.

 С предложеният законопроект се акцентира на колективното договаряне.

 Предложените изменения и допълнения в Кодекса на труда имат за основна цел усъвършенстване на правната уредба в областта на колективното договаряне с акцент върху договарянето на равнище отрасъл и бранш. Конкретните предложения във връзка с това са:

 – Регламентиране на общите принципи и възможните инициативи, които държавата съвместно със социалните партньори да предприема за насърчаване на колективното договаряне (§ 1 от законопроекта);

 – В изпълнение на задълженията, които има държавата по чл. 4, § 2 от Директива (ЕС) 2022/2041, се урежда правомощие на Министерския съвет да приема План за насърчаване на колективното договаряне, когато обхватът му е под 80 на сто. В съответствие с изискванията на Директивата посоченият праг от 80 % обхват на колективното договаряне следва да се възприема като показател, който задейства задължението за изготвяне на План за действие;

– Установяване на изискване в устава на представителните на национално равнище организации на работниците и служителите и на работодателите да е предвидено участие в тристранното сътрудничество и насърчаване на членовете за участие в колективното договаряне (§ 2 и 3 от законопроекта);

– Определяне на задължение за инспекцията по труда да публикува на интернет страницата си колективните трудови договори по отрасли и браншове, които са вписани в регистъра (§ 4 от законопроекта);

– Регламентиране на задължение към заявлението за вписване на колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, да се прилагат и списъци с работодателите и със синдикалните организации, които са членове на работодателската организация и на синдикалната организация – страна по договора (§ 5 от законопроекта);

– Регламентира се действието спрямо лицата на колективните трудови договори, сключени на отраслово или браншово равнище (§ 6 от законопроекта);

– Установява се правомощие на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява контрол за изпълнението на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище (§ 7 от законопроекта);

– Предвижда се правомощие на контролните органи да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателя за изпълнение на задължения по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище (§ 8 от законопроекта);

– Въвеждат се легални определения на понятията „колективно договаряне” и „обхват на колективно договаряне“ (§ 9 от законопроекта);

– С оглед на изпълнението на ангажиментите на държавата, произтичащи от Директива (ЕС) 2022/2041, се предвижда задължението на Министерския съвет до 31 декември 2025 г. да приеме План за насърчаване на колективното договаряне (§ 11 от законопроекта);

  

В парламента е внесен за обсъждане и гласуване    Законопроект за изменение и допълнение Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

 С предложеният законопроект се съгласува

 А   Правната рамка в областта с Европейската законодателни актове именно с Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент относно създаване на  европейска единна точка за достъп (ЕЕТД), която централизирано да предоставя публично оповестявана информация относно финансовите услуги, капиталовите пазари  и устойчивото развитие.

  Чрез европейска единна точка за достъп ЕЕДТ включва както досегащни така и допълнителни задължения за докладване на разнообразни видове информация от страна на финансовите субекти, във връзка с финансовите резултати на дружествата,  тяхната социална и екологична политика  или управление, проспекти, документи с ключова информация, основни информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти и др.

  Изискванията за даване на достъп до отделните видове информация чрез ЕЕТД влизат в сила поетапно, като са заложени три етапа:

I   Задължението за предоставянето на  информация оповестяване на регулирана информация за публичните дружества, Регламент (ЕС) 2017/1129  относно проспекта и докладване на къси позиции в акции се прилага считано от 10 юли 2026 г.;

II  Задължението за предоставянето на информация относно колективните инвестиционни схеми, относно годишните финансови отчети, фондове на ЕС за рисков капитал, фондове на ЕС за социално предприемачество, разкриване на информация относно устойчивостта, пакетираните продукти на дребно, относно пазарната злоупотреба,  относно агенциите за кредитен рейтинг, администраторите на бенчмаркове, относно паневропейския пенсионен продукт се прилага считано от 10 януари 2028 г.

III   Задължението за предоставянето на информация от финансовите конгломерати, търговите предлагания, относно задължителния одит, относно правата на акционерите в публични дружества, платежоспособност на застрахователи и презастрахователи, алтернативни инвестиционни фондове, пруденциални изисквания за кредитните институции, възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и инвестиционни посредници, дистрибуция на застрахователни продукти, институции за професионално пенсионно осигуряване, пруденциални изисквания за инвестиционни посредници, относно покритите облигации, относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес, фондове на ЕС за дългосрочни инвестиции, прозрачност при сделките за финансиране с ценни книжа, относно фондовете на паричния пазар, пазарите на криптоактиви, пруденциални изисквания за инвестиционни посредници, относно европейските зелени облигации, пазари на финансови инструменти и инвестиционни посредници и пруденциални изисквания за кредитни институции се прилага считано от 10 януари 2030 г.

 

Обобщение на основните видове информация, която подлежи на предоставяне чрез ЕЕТД от отделните пазарни участници

 –  дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, следва да се подава информация, която е от значение за инвеститорите, като например – годишните и междинни финансови отчети, докладите за дейността, проспектите за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия, информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, придобиване на дялово участие, както и ад-хок регулираната информация, например разкриваната съгласно Регламента за пазарната злоупотреба вътрешна информация. Следва да се разкрива и информация преди и след емитирането от емитентите на облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, или на облигации, свързани с устойчивостта. Във връзка с търговите предлагания следва да се разкрива информация за търговото предложение, обосновка на предложената цена или разменна стойност при подаването на предложение за публично поглъщане или замяна на акции, справедливата цена на една акция, изчислена по общоприети методи за оценка, становището на управителните органи на търговия предложител за търговото предложение.

 

–  предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа може да се посочи, че чрез ЕЕТД ще се предоставя достъп до информация относно годишните финансови отчети, проспекта на колективните инвестиционни схеми, документът за ключовата информация, информация за политиката за ангажираност, относно издадените разрешения за управление на колективна инвестиционна схема, както и на алтернативен инвестиционен фонд, а също така и за наложените административни наказания.

– инвестиционните посредници следва да се подава информация, свързана с прозрачността, преди и след сключване на сделката, информация от инвестиционните посредници за отчетите относно позициите във финансови инструменти, както и за класовете, към които принадлежат финансовите инструменти – акции, депозитарни разписки, борсово търгувани фондове, деривати и др. Също така, следва да се подава информация относно издадените лицензи на инвестиционни посредници или пазарни оператори, включително за опериране на многостранна или организирана система за търговия, както и информация относно регистрираните обвързани агенти. Следва да се предостави достъп и до информация относно политиката за ангажираност и за наложените административни наказания.

 

– застрахователите следва да се предостави достъп до отчета за платежоспособност и финансово състояние на застрахователите, съответно на презастрахователите, включително до отчета за платежоспособност и финансово състояние на ниво група. Също така следва да се предостави информация за издадените и отнети лицензи на застраховател, съответно на презастраховател, както и за оповестените и приложените принудителни административни мерки и административни наказания, свързани с разпространението на застрахователни продукти, и резултатите от обжалването на приложените принудителни административни мерки или на наложените административни наказания.

 

– – пенсионноосигурителните дружества, доколкото част от актовете от правото на ЕС имат отношение към дейността им по допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, следва да се предостави достъп до информацията относно политиката за възнагражденията, инвестиционната политика в качеството им на акционери, както и информация за изпълнението й. Също така следва да се предостави и информация относно годишните финансови отчети на пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, и на фонда, придружени с одиторските доклади и годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фонда. Следва да се предостави и информация за наложени административни санкции или други мерки при нарушение на Регламент 2019/1238 относно паневропейския персонален пенсионен продукт.

– кредитните институции, предоставят информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на Закона за кредитните институции, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, включително за нарушението, нарушителя, вида и размера на санкцията, като следва да се публикува и оповестяваната от банките информация относно пруденциалните изисквания, както и информация, свързана с устойчивостта.

 

 –  одиторите, предоставят информация относно вписаните в Регистъра на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори регистрирани одитори и одиторски дружества, както и информация за наложените принудителни административни мерки и административни наказания. Одиторите също така следва да предоставят чрез ЕЕТД и годишните доклади за прозрачност.

 

–  големи предприятия също следва да подават финансова и нефинансова информация чрез ЕЕТД, ако отговарят на поне два от три от следните критерии към датата на последния си финансов отчет: обща балансова стойност 20 милиона евро, нетен оборот 40 милиона евро или средно 250 или повече служители през финансовата година.

Б  Усъвършенстване на въведените изискванията на Директива (ЕС) 2014/65 и мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, както и прецизиране и допълване на уредбата на предприятията за колективно инвестиране

Целта е да се отстранят пропуски при транспонирането на Директива (ЕС) 2014/65 и въвеждането на нейните изисквания в българското законодателство в областта на регулацията относно изискванията към инвестиционните посредници-банки и приложимите административни мерки и санкции, поради което се налагат целеви изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Закона за кредитните институции. 

В  Други изменения

 Установена необходимост от прецизиране на отделни разпоредби от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране поради възможност за нееднозначното им прилагане от поднадзорните на КФН лица или непълнота в действащата нормативна уредба. Вследствие на това се налагат целеви изменения в чл. 88, 89, 93, 192 и 228 от посочения закон.

 По отношение на промените в чл. 88 и 89, при преглед от надзорния орган на приложимите разпоредби, относими към лиценза на клон на управляващо дружество от трета държава, е установено, че е предвидено изрично съответното дружество да има правата и задълженията на местно управляващо дружество, включително да дължи вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите, което не е изрично уредено. В същото време е констатирана непълнота, тъй като от изречение второ на чл. 88 от същия закон не може да се изведе приложимост и на основанията за отнемане на такъв лиценз на клон на управляващо дружество от трета държава. На следващо място се предлага прецизиране на чл. 93, ал. 5 с оглед на нееднозначното й прилагане от задължените лица, като се уточнява кръгът от лица, попадащи в обхвата на задължението за одобрение, а именно – прокуристите, търговските пълномощници и другите упълномощени лица, които имат право да сключват сделки за сметка на управляващото дружество, като по този начин се пояснява, че лицата, които обслужват клиентите на управляващото дружество, няма да попадат в нейния обхват. Във връзка с допълненията по
чл. 192 следва да се посочи, че при преглед на предвидените в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране делегации е установено, че не е предвидена законова делегация, предоставяща възможност в наредба да се уредят изисквания относно реда за сключване на договорите с клиенти, разходите за емитиране и обратно изкупуване, съдържанието на поръчките за емитиране и обратно изкупуване, съхранението на информация за подадени поръчки, спирането на емитирането и обратното изкупуване и др. по отношение на националните инвестиционни фондове от отворен тип, поради което се предлага допълване на делегацията за подзаконова нормативна уредба.

С оглед на установената неяснота за приложимостта на режима за внасяне на вноски  във Фонда за компенсиране на инвеститорите от лица, управляващи алтернативни инвестиционни схеми от дружествата от трета държава, които са получили лиценз, когато Република България е определена като референтна държава, се предлага допълване на чл. 228.

 Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г.), с който се разширява приложното поле на електронно съобщаване и призоваване от съдилищата и административните органи и подаване на документи по електронен път от гражданите, юридическите лица, адвокати, нотариуси и институции, се предлага да бъдат направени и съответни изменения в секторните нормативни актове, прилагани от Комисията за финансов надзор, съответно от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, като се регламентира ползването на Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ).

 

  Във връзка с Законопроект за изменение и допълнение Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлагат промени и в други законови и подзаконови нормативни актове. -> продължение