Известен водоем с розова вода – Чокракското езеро в Крим

Известен водоем с розова вода поради халобактерии е Чокракското езеро в Крим.

Халобактериите са едни от най-древните обитатели на нашата планета. За първи път са изолирани в началото на миналия век от микрофлората на лиманната кал, но системното им изучаване започнало чак в края на второто десетилетие на ХХ век.

На продуктите, консервирани с използването на голямо количество сол, може да се забележи червеникав налеп, който се появява вследствие на дейността на този тип микроорганизми. 

Какво представляват – Пруденциални изисквания за кредитните институции

  Пруденциалните изисквания за кредитните институции (например банки) са набор от правила и регулации, които целят да гарантират тяхната стабилност, сигурност и устойчивост, както и да защитят вложителите и финансовата система като цяло.

Тези изисквания се налагат от надзорни органи (в ЕС това е основно Европейската централна банка чрез Единния надзорен механизъм, както и националните надзорни органи) и включват редица ключови елементи:


🔐 Основни видове пруденциални изисквания:

1. Капиталови изисквания

Банките трябва да поддържат определено минимално ниво на собствен капитал спрямо рисковете, които поемат чрез общ коефициент за капиталов буфер за системен риск.

  • Буферът се състои от базов собствен капитал от първи ред измерва се чрез коефициенти като CET1 (Common Equity Tier 1).

  • Целта е банката да има „буфер“, предотвратяване/смекчаване на негативните ефекти от системни рискове с дългосрочен нецикличен характер, които биха могли да нарушат нормалното функциониране на финансовата система.

2. Изисквания за ликвидност

  • Банките трябва да поддържат достатъчно високоликвидни активи, за да посрещнат краткосрочни задължения.

  • Примери:

    • LCR (Liquidity Coverage Ratio) – способност за посрещане на нуждите от ликвидност за 30 дни.

    • NSFR (Net Stable Funding Ratio) – стабилно финансиране за дългосрочни нужди.

3. Изисквания за ограничаване на големи експозиции

  • Банката не трябва да поема прекомерен риск спрямо един длъжник или група свързани лица.

  • Целта е да се избегне прекомерна зависимост от единичен контрагент.

4. Ливъридж коефициент

  • Показва съотношението между капитала и общата експозиция (вкл. необезпечени рискове).

  • Цел: да се избегне прекомерно кредитиране без достатъчно капиталова основа.

5. Контрол на вътрешното управление и управление на риска

  • Изисквания към вътрешните структури, системи за управление на риска, функции за съответствие, вътрешен одит и др.

6. Изисквания за отчетност и оповестяване

  • Банките трябва редовно да предоставят информация на надзорните органи и пазарите относно рискове, капитал, експозиции и други ключови показатели.

🧱 Правна рамка в ЕС:

Пруденциалните изисквания в ЕС се определят основно чрез:

  • Регламент (ЕС) № 575/2013 (CRR) – Capital Requirements Regulation

  • Директива 2013/36/ЕС (CRD IV) – Capital Requirements Directive

  • Последващи ревизии: CRR II / CRD V и продължаващи актуализации.

📌 Цел на пруденциалния надзор:

  1. Да предотврати банкови фалити, които могат да дестабилизират икономиката.

  2. Да ограничи системния риск.

  3. Да засили доверието на вложителите и инвеститорите.

  4. Да осигури устойчиво и отговорно поведение от страна на банките.

Препоръки ма МВФ към България за преминаване към прогресивна данъчна система, премахване границата на максимално осигурителният доход

  Приключи редовната мисия на Международния валутен фонд (МВФ) ръководена от Фабиан Борнхорст. Мисията се състоя по член IV от Учредителния договор на институцията, проведена в периода от 10 до 23 септември 2025 година.

Препоръките на Г-н Фабиан Борнхорст в качеството на ръководител на мисията даде препоръки за развитие на  политика в посока на фискално затягане и такава в посока на повишаване на събираемостта.  МВФ посочва, че такива политики биха могли да бъдат преминаване към

  • прогресивна данъчна система;
  • премахване на максималния осигурителен доход;
  • увеличаване на вноската за пенсионно осигуряване;
  • овладяване на разходите за възнаграждения в публичния сектор;
  • преосмисляне на модела в социалните разходи, където много плащания са обвързани с размера на минималната или средна работна заплата в страната;
  • повишаването на пенсионните осигурителни вноски, препоръката на МВФ е да се започне с 1 на сто от 2026 година, а не както е заложено в средносрочната прогноза на правителството от 2027 г.

Фискалната политика в страната би следвало да се преориентира от подкрепа на потреблението към подкрепа на инвестициите.

 Заключително изявление  Министерство на финансите