Началото на социалното осигуряване е поставено под натиска на засиленото работническо синдикално и социалистическо движение на работниците през втората половина на XIX век, което принуждава държавата да се намеси при неработодспособност на работниците. При управлението на Ото фон Бисмарк под натиска на работническото социалдемократическото движение в Германия са поставя началото на общественото осигуряване с приемането на следните закони за осигуряване на работниците, които поставят началото на Бисмарковият модел на осигурително право.
1883г. – осигуряване при болест:
1884г. – за осигуряване при злополука довела до инвалидност през ;
1889г. – за осигуряване при инвалидност от общо заболяване и при старост;
При този модел осигурените лица се осигуряват със самостоятелни осигуровки за отделни социални рискове – болест, злополука, старост, смърт и др. Този модел се разпространява в Англия, Франция и други европейски държави през XX век.
След краят на Първата Световна война се развива социалната сигурност в Мексико (1917г.) и Съветският Съюз (1918г.). В средата на 30те години на XX век в САЩ при управлението на Ф. Д. Рузвелт през периода на „Новият курс“ се приема законът на социалната сигурност от 14 август 1935г. През този период се извършва преход от осигуряване за отделни социални рискове (болест, злополука, старост, смърт и др.) към система за обща социална сигурност. Този модел на осигуряване покрива широк кръг социални рискове, които имат за цел компенсирането липса на трудов доход поради неработоспособност и безработица.
Трябва да се отбележи големият принос на лорд Уилям Беверидж с неговият доклад „Обществено осигуряване и свързаните с него служби“ разработен от правителствена комисия създадена през 1940г. под негово председателство във Великобритания. Доклада е представен на английския парламент през 01.12. 1942г. и поставя начало на цялостна система на социална сигурност на гражданите.
Следва следващият етап от края на XX век до наши дни с утвърждаването модела на „тристълбовата“ система на осигурително право.
Източник: Васил Мръчков „Осигурително право“
В Държавен вестник брой 25 от 25.03.2025г е обнародван Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., с който се потвърждава в чл.9 за периода от 01 януари до 31 март минимален месечен размер на осигурителният доход за самоосигуряващи се лица
и максимален размер на осигурителният доход 3750 лв. Съответно за останалият период от 2025г. от 1 април до 31 декември МОД за самоосигурявали се лица се изравнява с размера на МРЗ 1077 лв. и увеличаване на максималният осигурителен доход до 4130 лв.
В чл. 10 се определя минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО за 2025г
от 1 януари до 30 юни – 580.57 лв.;
от 1 юли до 31 декември – 630.50 лв.;
В чл. 12 се запазва размера на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и 8-годишна възраст от бащата в размер на 780 лв.
За 2025г. не се внасят вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
В преходните и заключителните разпоредби се променя Кодекса за социално осигуряване и Закон за въвеждане на еврото.
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.
В чл.2 Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2025 г. се запазва 8 на сто. Запазено е съотношението на разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващите и осигурените лица.