В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Отбелязваме, че те също така се прилагат и в отношенията ни с Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Швейцария, както и с Обединеното кралство (до края на преходния период, установен със Споразумението за оттегляне, а в някои ситуации – и отвъд него).
Регламентите имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от ЕС, т.е. техните правни последици са едновременно, автоматично и еднакво задължителни във всички национални законодателства.
Тези регламенти не хармонизират, а координират системите за социална сигурност на държавите членки, като гарантират ползването на социални права от лицата, когато са живели и/или работили в повече от една държава членка. С други думи, всяка държава членка e свободна самостоятелно да урежда своята система за социална сигурност. Разпоредбите относно координацията определят общи правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи и институции. По този начин се гарантира, че прилагането на различни национални законодателства няма да се отрази неблагоприятно на лицата, които упражняват своето право на свободно движение и престой в рамките на ЕС.
За да бъдат регулирани социалните права на гражданите, работили в трети страни (за които не се прилагат координационните регламенти на ЕС) е необходимо да бъде сключена спогодба за социална сигурност. ТУК може да намерите актуална информация относно тези спогодби.