Според изложеното в запитването, физическото лице в момента живее в Румъния и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка от починал съпруг, определени от Националния осигурителен институт /НОИ/.
Предвид това поставя въпроса дължи ли се данък върху доходите за получените суми от НОИ?
3_32-22-409#3/12.05.2026 г.
ЗДДФЛ, чл. 2;
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1 и ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6 и чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 11;
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 6;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 75
ОТНОСНО: прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Според изложеното в запитването, физическото лице в момента живее в Румъния и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка от починал съпруг, определени от Националния осигурителен институт /НОИ/.
Предвид това поставя въпроса дължи ли се данък върху доходите за получените суми от НОИ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 30/2026 г.), е изразено следното становище:
Доходите на местните и чуждестранни физически лица са обект на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ (чл. 2 от закона). За определяне на данъчните задължения на едно физическо лице от първостепенно значение е дефинирането му като местно или като чуждестранно лице по българското законодателство, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
- има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), който е вписан в българските лични документи за самоличност. Съгласно § 1, т. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение. Конкретната разпоредба не поставя условия по отношение на целта на пребиваването извън сраната.
- е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчен за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Критериите в чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ не следва да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се анализират в тяхната съвкупност, за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на конкретното физическо лице.
Срокът на пребиваване в страната или извън страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Също така и притежаването на недвижим имот не е единствен критерий за определяне статута на физическото лице. Обстоятелството, че едно физическо лице е пребивавало извън територията на страната повече от 183 дни също не го превръща автоматично в чуждестранно физическо лице, при условие че това пребиваване не е свързано с трайно установяване там.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като „чуждестранно“ се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като „местни“ на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от ЗДДФЛ, за целите на подоходното облагане, то се приема за чуждестранно.
В българската данъчна система са приети и съгласно ЗДДФЛ се прилагат два основни принципа за облагане доходите на физическите лица:
– принципът за облагане на доходите на лицата при източника, т.е. придобитите от тях доходи от източник на територията на дадената страна, да подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице; и
– лицата, които се приемат за местни за дадената страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за доходи от източник в чужбина.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ или освободени от облагане по силата на друг закон.
Доколкото от отправеното искане не е ясно дали физическото лице е местно или чуждестранното за данъчни цели в България, то изразеното становище обхваща данъчното третиране на доходите от пенсии в България и в двете хипотези.
В хипотезата на получател на дохода от пенсия, който е местно физическо лице:
Доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина са необлагаеми по силата на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ.
По аргумент от чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тези необлагаеми доходи не се декларират в годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001). Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местно физическо лице може да декларира в ГДД по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 и/или с алтернативен данък по глава седма „а“, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
В хипотезата на получател на дохода от пенсия, който е чуждестранно физическо лице:
В разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ са визирани конкретните видове доходи, които при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България и както местните физически лица, така и чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци върху тези доходи. В общия случай, на основание чл. 8, ал. 6, т. 11 от ЗДДФЛ от източник в Република България са доходите от осигуряване и от застраховане.
Облагането на доходите на чуждестранно физическо лице от източник в България по ЗДДФЛ е с окончателен данък, освен когато не са реализирани чрез определена база в България. Тълкувание на понятието „определена база” се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е свързано с определено място, чрез което чуждестранното физическо лице извършва услуги или услуга, упражнява свободна професия в страната, или трайно извършване на такива, когато чуждестранното физическо лице не разполага с такова място.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ изрично са изброени кои доходи на чуждестранните физически лица, от източник в България, се облагат с окончателен данък, независимо че са посочени като необлагаеми в чл. 13 от ЗДДФЛ.
За доходите от задължително осигуряване в България не е предвидено облагане с окончателен данък, което означава, че спрямо чуждестранното физическо лице конкретният доход ще се третира като необлагаем.
На основание гореизложеното доходите от задължително осигуряване в България (пенсия) е необлагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ и чл. 37, ал.1 от ЗДДФЛ без оглед на това дали получателят му е местно физическо лице или чуждестранно физическо лице.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай e налице подписана Спогодба между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите (Обн. ДВ. бр. 64 от 16 Август 2016 г. ) /СИДДО/.
Предвид разпределението на компетентности, физическото лице е уведомено, че ако има въпроси относно тълкуване на конкретни разпоредби на СИДДО, следва да адресира запитването си до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – гр. София 1000, бул.„Княз Ал. Дондуков” № 52, като въпросите следва да бъдат подкрепени с необходимите писмени документи.