Криптоактивите са цифрово представяне на стойност или права. Те могат да се прехвърлят и съхраняват по електронен път, като се използва технологията на децентрализирания регистър (ТДР) или подобна технология. Криптоактивите са сред основните приложения на ТДР във финансовия сектор.
Какво представлява технологията на децентрализирания регистър?
ТДР е вид технология, която позволява децентрализирано съхранение, актуализиране и валидиране на криптирани данни.
Един от примерите за ТДР са блоковите вериги. Записите се добавят като „блокове“, образуващи „верига“, която не може да бъде прекъсната. Трансакциите се записват по веригата, така че потребителите да могат да ги проверят и да имат доказателство, че са извършени, без да е необходима трета страна.
Криптоактивите могат да се използват:
като средство за плащане/обмен (наричат се още „криптовалути“)
за инвестиционни цели (напр. предоставяне на права на собственост)
за достъп до стоки или услуги (подобно на ваучери, наричани още „потребителски токени“)
за комбинация от тези функции
ЕС въведе регулация на криптоактивите с Регламентът относно пазарите на криптоактиви (MiCA) поставя за първи път в една хармонизирана регулаторна рамка криптоактивите, емитентите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви.
Регламентът обхваща три вида криптоактиви:
токени, обезпечени с активи – токените, обезпечени с активи поддържат стабилна стойност чрез обвързване с няколко валути, които са признати от закона като официално платежно средство, т.е. ползват се със статут на законно платежно средство („фиатни валути“), с една или повече стоки, с един или повече криптоактиви или с кошница от такива активи. Те се използват като платежно средство за закупуване на стоки и услуги и като средство за съхраняване настойност.
токени за електронни пари – токените за електронни пари поддържат стабилна стойност чрез обвързване със стойността само на една фиатна валута и са електронни заместители на банкноти и монети. Предназначението им е предимно като платежно средство.
други криптоактиви, например потребителски токени
Правната рамка на Регламента обхваща емитентите на необезпечени криптоактиви и т.нар. „стейбълкойни“, както и местата за търговия и портфейлите, в които се държат криптоактивите.С новите правила се въвеждат изискванияза емитентите на криптоактиви и доставчиците на услуги.
Съгласно регламента доставчиците на услуги за криптоактиви ще се нуждаят от лицензиране, за да извършват дейност в ЕС. Те ще трябва да спазват строги изисквания за защита на потребителските портфейли и ще бъдат държани отговорни, ако загубят криптоактивите на инвеститорите.
Европейският банков орган (ЕБО) ще поддържа публичен регистър на доставчиците на услуги за криптоактиви, които не отговарят на изискванията.
За криптоактивите, които вече са уредени от законодателството на ЕС, ще продължат да се прилагат съществуващите правила.
Акт за оперативната устойчивост на цифровите технологии
Тъй като финансовият сектор става все по-зависим от цифровите процеси и софтуер, налице са завишени рискове във връзка със смущения или заплахи за системите на информационните и комуникационните технологии.
Актът за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA) ще гарантира, че европейският финансов сектор може да се справи със сериозни оперативни смущения. DORA определя единни изисквания за сигурността на мрежите и информационните системи на дружествата и организациите, работещи във финансовия сектор, както и на възлови трети страни, които им предоставят услуги, свързани с ИКТ, като например платформи за изчисления в облак или услуги за анализ на данни. Всички дружества трябва да гарантират, че са в състояние да устояват, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ.
Източници: Европейска централна банка, Европейска комисия, Европейски парламент