ЗДДФЛ - Счетоводител Пловдив

Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № ВК-30-1729

Дата: 27. 02. 2025 год.

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6;

ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 75.

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № …, Ви уведомявам за следното:

Според фактическата обстановка, изложена в запитването Ви, физическо лице от Испания е собственик и управител на ЕООД в България. Във дружеството няма назначени други лица. Физическото лице живее постоянно в Испания и се осигурява там по трудово правоотношение. В запитването Ви са поставени въпроси, свързани с прилагането на ЗДДФЛ, Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и осигурителното законодателство. По въпросите, касаещи прилагането на ЗКПО и осигурителното законодателство, дирекция ОДОП … Ви е изпратила отговор. Във връзка с прилагането на ЗДДФЛ е поставен следният въпрос:

Ако физическото лице получава доходи по договор за управление и контрол, трябва ли да се начислява и удържа данък?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам принципно становище по поставения въпрос, като е възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу:

Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

което има постоянен адрес в България, или
което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Доколкото в описания от Вас случай може да се предполага, че физическото лице следва да се третира като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, то ще е носител на задължението за данъци само за доходи, придобити от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ от източник в Република България са и възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ, според която въпросните доходи не са от източник в Република България, когато са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната. Доколкото в конкретния случай не е посочено, че ЕООД „….“ ще изплаща възнаграждението по договора за управление и контрол чрез място на стопанска дейност извън страната, изключението по чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ не може да бъде приложено.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Съгласно чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е 10 на сто, като същият се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка Ви информирам, че има сключена Спогодба между Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество. Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел ІІІ на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/

Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с декларирането на доходи от Нидерландия

Изх. № М-94-Н-412

Дата: 15. 05. 2024 год.

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 29;

ЗДДФЛ, чл. 50.

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с декларирането на доходи от Нидерландия

Във Ваше писмено запитване с вх. №… по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:

Физическо лице, свободна професия – консултант по безопасност на труда, регистриран по чл. 97 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), има придобити доходи от Нидерландия за 2023 г. с място на изпълнение на територията на Нидерландия. Лицето е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от м. февруари 2023 г.

Поставяте следния въпрос:

В кое приложение от годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) трябва да се декларират доходите?

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Фактическата обстановка описана в запитването Ви не е изчерпателна, въпросът Ви е формулиран общо и касае права и задължения на друго лице, което остава анонимно. В тази връзка следва да имате предвид, че НАП осигурява необходимата информация и разяснява правата и задълженията на задължените лица, досежно техните права и задължения.

Предвид изложеното по-горе изразявам следното принципно становище:

В писмото Ви не е уточнен статутът на физическото лице, а именно дали то е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Определянето на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение във връзка с определянето на дължимия данък по реда на ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка следва да имате предвид, че на основание чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

– което има постоянен адрес в България, или

– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или

– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

– чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Следователно, ако лицето, посочено в запитването Ви, се определя като местно по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, то ще е носител на задължението за данъци както за доходи, придобити от източници в България, така и от чужбина (в случая от Нидерландия).

Съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ по смисъла на този закон „лица, упражняващи свободна професия“, са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

Предвид цитираната разпоредба консултантите могат да се определят като „лица, упражняващи свободна професия“, когато едновременно отговарят на условията, посочени в букви „а“, „б“ и „в“, а именно: осъществяват за своя сметка професионална дейност, не са регистрирани като еднолични търговци и са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

Физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и през течение на годината са придобили доходи от упражняване на свободна професия, различна от адвокат, определят облагаемия си доход по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Този вид доходи, включително реализираните от източник в чужбина от местно физическо лице, се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 306.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/