В парламента е внесен за обсъждане и гласуване   Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

 С предложеният законопроект се съгласува

МОТИВИ

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

       Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното Основна цел на Директива (ЕС) 2023/2226 е противодействие на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в  областите, в които са констатирани слабости, обхващащи електронните пари, цифровите валути на централните банки, криптоактивите, трансграничните данъчни становища за лица с висока нетна стойност на активите и липсата на яснота относно мерките за ефективно прилагане на правилата.

Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите и електронните пари създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане поради липсата на данъчна прозрачност.

Създаването на единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки, ще гарантира ефективното и последователното им прилагане, ще бъдат наложени едни и същи изисквания за предоставяне на информация от всички доставчици на услуги за криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, а обменът на предоставената информация ще позволи на данъчните администрации да получават пълен обем от информация относно притежанието и получените доходи от криптоактиви. Обменената информация между

 

компетентните органи на държавите членки, съответно предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви информация, ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци, особено в случаите, когато обменните сделки са с измерение извън една юрисдикция. Предоставяната и обменяна със съответните юрисдикции информация ще даде възможност на компетентните органи да установяват дължимите данъци въз основа на вярна и пълна информация. Прилагането на еднозначни правила за всички държави членки може в по-голяма степен да гарантира ефективността на системата за обмен на информация и административно сътрудничество в сравнение със самостоятелни инициативи на държавите членки.

• С Директива (ЕС) 2025/872 се създават практическите правила за автоматичния обмен на данни от информационната декларация за допълнителния данък съгласно правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в ЕС, както и се въвежда единен формат на декларацията.

Директива (ЕС) 2022/2523 е въведена в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и има за цел да гарантира, че големите многонационални групи предприятия (МГП) плащат минимален ефективен размер на данъка върху печалбата във всяка юрисдикция, в която извършват дейност. Правното основание за подаване на информационната декларация и кръгът на задължените лица/образувания са регламентирани в 260я²³ от ЗКПО. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. В ЗКПО са предвидени и категориите данни, които МГП следва да подадат пред НАП.

Правилата в Директива (ЕС) 2025/872 осигуряват функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък между компетентните органи за целите на Директива (ЕС) 2022/2523.

• През 2024 г. в хода на техническата проверка в областта на облагането на многонационалните предприятия, осъществявана от Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР, към България са отправени препоръки в процеса на разглеждане и одобряване на кандидатурата на страната за членство в организацията. Препоръките имат за цел привеждане в по-голяма степен на националното законодателство в съответствие със стандартите на ОИСР по отношение на облагането на многонационалния бизнес и доближаване до най-добрите практики в тази област. На първо място, съгласно препоръките България следва да подобри правната рамка чрез привеждане на дефиницията за пазарна цена, предвидена в 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР (Ръководството на ОИСР), както и с разпоредбата на чл. 71а, ал. 1, въведена през 2019 г. в изпълнение на препоръките по Мярка 13 „Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави“ от Плана BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на ОИСР/Г20 от 2013 г.

На второ място, по препоръка на ОИСР България следва да отстрани празнота в нормативната уредба чрез предвиждане на възможност данъчно задължено лице да използва метод за определяне на пазарните цени, който не е изрично предвиден в ДОПК до този момент,

 

когато това става по ред и начин, съобразени с насоките, съдържащи се в Ръководството на ОИСР, и по-специално в §2.9 от него.

 

Със Законопроекта се цели

• Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз.
• Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи.
• Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които извършват обменни сделки, както и на данни от информационната декларация по чл. 260я²³, ал. 6 от ЗКПО.
• Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане.
• Изпълнение на изискванията за членство в ОИСР чрез постигане на съответствие с препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси.
• Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер.

 

Предложените промени имат за цел

 

– подобрява се цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, както и данни от информационната декларация по чл. 260я²³, ал. 6 от ЗКПО.

– предложения в изпълнение на препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР.

• Обхватът на автоматичния обмен на информация в ДОПК се разширява, като се включва и информация, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви за ползватели, които сключват обменни сделки с криптоактиви. Информацията се отнася за ползватели, които извършват обменни сделки с криптоактиви и които са местни лица на Република България или друга държава членка.

Пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, който е компетентен орган за Република България, информация следва да подава доставчик на услуги за криптоактиви, за който е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви. Задължение да подава информация има и оператор на криптоактиви, който не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, съответно за него не е

 

възникнало задължение за вписване в регистъра на доставчиците на услуги за криптоактиви, поддържан от Комисията за финансов надзор, но чрез него се извършват обменни сделки от ползватели на криптоактиви, установени в ЕС. Тези оператори на криптоактиви следва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, за да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация. Когато оператор на криптоактиви е местно лице на България или е учреден съгласно българското законодателство, или има място на управление в страната, или обичайно извършва дейност в страната, или действа чрез клон, той следва да се регистрира в България пред изпълнителния директор на НАП и се третира като доставчик на услуги за криптоактиви за целите на обмена на информация съгласно българския закон. Когато отговаря на посочените условия и в друга държава членка, операторът избира държавата, в която следва да се регистрира.

С цел да се насърчи административното сътрудничество с юрисдикции извън ЕС и да се избегне многократното предоставяне на информация, доставчиците на услуги за криптоактиви, които се намират в юрисдикции извън Европейския съюз и предоставят услуги на ползватели на криптоактиви в ЕС, могат да предоставят информация за тези ползватели на криптоактиви, на данъчните органи на юрисдикцията, където са установени, когато предоставяната информация съответства на информацията, изисквана в съответствие с директивата, и доколкото съществува ефективен обмен на информация между тази юрисдикция извън ЕС и държавите членки.

Със законопроекта се определят процедурите за комплексна проверка, които трябва да прилагат доставчиците на услуги за криптоактиви, за да идентифицират своите клиенти, изискванията за предоставяне на информация, както и правилата за ефективно прилагане.

Законопроектът предвижда конкретните данни, които доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да събере за ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация – за самоличността на ползвателя, адрес, държавата членка, на която е местно лице, данъчен идентификационен номер, както и данни за обменните сделки с криптоактиви. Доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. По отношение на ползвателите на услуги за криптоактиви, които са образувание, в допълнение към получаването на декларация трябва да се извърши проверка и кои са контролиращите ги лица, както и дали те са лица, за които се предоставя информация. При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, поради която доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Доставчиците на услуги за криптоактиви следва да предоставят предвидената в закона информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок до 30 юни на годината, следваща календарната година, за която се предоставя информация.

Предоставяната от доставчиците на услуги за криптоактиви информация се обменя с компетентния орган на държавата членка, в която ползвателите на услуги за криптоактиви са местни лица за данъчни цели.

Обменът с държавите членки се извършва в срок до 9 месеца след края на календарната година, за която се предоставя информация, като се използва стандартизиран формат. Автоматичният обмен на информация ще се извършва по електронен път посредством общата комуникационна мрежа на Европейския съюз (CCN).

Със законопроекта се предлагат също правила за ефективно прилагане и контрол с цел да се гарантира изпълнението на задълженията за предоставяне на информация и извършване на процедурите за комплексна проверка от страна на доставчиците на услуги за криптоактиви,

 

както и специални правила за контрола на дейността на операторите на криптоактиви, регистрирани в Република България или друга държава членка, които имат задължение да предоставят информация за ползватели на криптоактиви. В съответствие с директивата и аналогично на правилата за обмена на информация, предоставяна от оператори на платформи, регламентирани в ДОПК, законопроектът предлага по искане на компетентния орган председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател да постанови блокиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на криптоактиви в Република България или друга държава членка. Тази мярка може да бъде наложена по инициатива на компетентния орган или координирано с другите държави членки.

Предвиждат се и административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на задължения, свързани с предоставяне на информация от доставчици на услуги за криптоактиви, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2023/2226 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Законопроектът за изменение и допълнение на ДОПК е съобразен и с Международните стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси – Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) и изменение на Общия стандарт за предоставяне на информация от 2023 г. (CRS 2.0). По правилата на новия раздел IIIб в глава шестнадесета ще се осъществява обмен на информация и с партньорски юрисдикции, с които Република България има действащо споразумение, предвиждащо обмен на информация за криптоактиви. Подобно споразумение е Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви. Списъкът с партньорски юрисдикции, за които Република България ще изпраща информация, ще се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

• Със законопроекта се предлага разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация за финансови сметки. Съгласно действащата уредба за продуктите за електронни пари и цифровите валути на централните банки липсва задължение за предоставяне на информация, тъй като те не представляват пари, държани в депозитни сметки или във финансови активи. В тази връзка със законопроекта се предлага електронните пари и цифровите валути на централните банки да бъдат включени в обхвата на обмена на информация за финансови сметки, а дружествата за електронни пари да се включват в дефиницията за финансови институции в ДОПК. По този начин значително ще се разшири обемът на обменяните данни, като се включат по-иновативни финансови инструменти, които до този момент са били извън обхвата на автоматичния обмен. Промените както в директивата, така и в законопроекта, са в съответствие с промените  в  Общия  стандарт  за  предоставяне  на  информация  (Common  Reporting
• Разширява се обхватът на доходите, предмет на автоматичен обмен на информация, като към съществуващите категории (трудови и директорски възнаграждения, животозастрахователни продукти, пенсии, доходи и собственост на недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения) се добавят и дивиденти, които не са държани в попечителска сметка. Добавянето на тези доходи в обхвата на обмена на информация има за цел ограничаване на случаите на укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане.

В тази връзка се предвижда също и увеличаване на броя на категориите доходи, за които се обменя информация, като съгласно директивата след 1 януари 2026 г. държавите членки следва да обменят автоматично информация за най-малко пет категории доходи.

• Разширява се обхватът на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за трансферно ценообразуване, като в обменяната информация се включват и физически лица с висока нетна стойност на имуществото. Промяната ще създаде повече прозрачност по отношение на доходите на тези лица.
• Създава се задължение на изпълнителния директор на НАП да извършва периодичен преглед на процедурите и административната практика на агенцията по отношение на

 

използването на информацията, обменяна по линия на административното сътрудничество. Целта е да се гарантира обработката и интегрирането на данните в системите на агенцията, насърчаването на доброволното спазване на данъчното законодателство, извършването на оценка на риска, провеждането на контролни производства, като по този начин ще се повиши ефективното използване на информацията от автоматичния обмен и качеството на обменяните данни.

• В съответствие с правилата на Директива (ЕС) 2025/872 в законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се урежда автоматичният обмен на данни от информационните декларации в рамките на Европейския съюз.

Общото правило е, че се обменят информационни декларации, подадени от съставни образувания, които са крайно предприятие майка или определено предоставящо информация образувание. Информационните декларации се изпращат на компетентните органи на други държави членки, в тяхната цялост или част от тях, в съответствие със специфични правила за разпределение:

• общият раздел на информационната декларация се предоставя на прилагащата държава членка, в която са разположени крайното образувание майка или съставните образувания на МГП;
• общият раздел на информационната декларация, с изключение на частта относно обобщената информация, се предоставя на държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък и в които са разположени съставни образувания на МГП, съвместни предприятия или член на група съвместни предприятия на МГП или където с допустимия национален допълнителен данък се облагат съставни образувания или съвместни предприятия без юрисдикция;
• раздели с информация по юрисдикции се предоставят на държавите членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523.

Въведени са разпоредби относно сътрудничеството между компетентните органи при корекции, както и за осигуряване на спазването и прилагане на правилата по отношение на информационната декларация за допълнителния данък.

• В изпълнение на препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР дефиницията на понятието „пазарна цена“ за целите на трансферното ценообразуване и методите за определяне на пазарните цени се привеждат в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване на ОИСР. Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР е най-авторитетният източник за тълкуване на принципа на независимите пазарни отношения – международен стандарт за определяне на печалбите на свързани лица за данъчни цели, залегнал в чл. 9, ал. 1 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР (Модела на СИДДО на ОИСР), възприет от България като основа при воденето на преговори за сключване на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Установяването на такова съответствие е допълнителна гаранция за развитието на единна административна и съдебна практика при оценката на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица, независимо от правното основание, въз основа на което се прави тази оценка – вътрешното законодателство или международен договор, по който България е страна. Приемането на международни стандарти по отношение на понятието „пазарна цена“ гарантира по-голяма правна сигурност за предприятията, функциониращи в международна среда, и прилагането на единен подход при оценката на сделките им със свързани лица.

Въвеждането на друг метод за определяне на пазарни цени, извън съществуващите пет метода, ще облекчи данъчно задължените лица при обосноваването на спазването на принципа на независимите пазарни отношения в някои ситуации, в които установените до момента пет метода за определяне на пазарните цени са неподходящи или тяхното прилагане не е достатъчно надеждно. В същото време за прилагането на друг метод са въведени определени ограничения,

 

което гарантира, че такъв метод не може да се използва произволно и няма да се допуснат злоупотреби от страна на лицата.

• Съгласно директивите правилата следва да се прилагат от държавите членки от 1 януари 2026 г., във връзка с което законопроектът предвижда влизането в сила да е от 1 януари 2026 г. По отношение на транспонираните разпоредби на Директива (ЕС) 2025/872 влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г. няма въздействие върху лицата, тъй като уреждат само обмена на информация между компетентните органи на предоставена по реда на друг закон информация. По отношение на транспонираните правила на Директива (ЕС) 2023/2226 следва да се отбележи, че предоставянето на информация от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари се извършва до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, т.е. за първия отчетен период информацията се предоставя до 30 юни 2027 г. Доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари разполагат с достатъчно време да извършат комплексна проверка на своите клиенти, както и да съберат необходимата информация. По отношение на разширяването на обхвата на обмена на информация за финансови сметки предложението за влизане в сила от 1 януари 2026 г. няма да създаде затруднения за финансовите институции, тъй като допълнителната информация, която се предвижда да предоставят, е вече налична при тях (дали сметката е нова, дали е споделена или с един титуляр, вида на сметката и т.н.) и освен това информацията следва да бъде предоставена до 30 юни на следваща година. Предвид това и доколкото отчетният период за предоставянето на информация и обмена на информация е съответната календарна година, целесъобразно е предложените разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2026 г., като по този начин законопроектът ще бъде в съответствие с посочените директиви.

Прецизирането на дефиницията за пазарна цена не я променя по същество, а методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в съответствие с Ръководството за трансферно ценообразуване в наредбата, издавана на основание § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК, и промяната е в полза на лицата. В останалата част предложенията не въвеждат задължения, които се засягат от влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г.