Съгласно чл.2 Дружествата прилагат изменението по член 1 най-късно от началната дата на своята първа финансова година, започваща на 1 януари 2027 г. или след тази дата.
По смисъла на българското законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. В допълнение на това, за целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане) или на действащите двустранни договори за социална сигурност, които предвиждат сумиране и зачитане на такива периоди, придобити по чуждото законодателство.
В чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Отпускът по чл. 319 от КТ, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото си е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26 –те работни дни са включени и 20- те работни дни по чл. 155, ал. 4 от КТ). По-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Източник Министерство на труда и социалната политика, Област „Трудово законодателство“