Какво представляват – Пруденциални изисквания за кредитните институции

  Пруденциалните изисквания за кредитните институции (например банки) са набор от правила и регулации, които целят да гарантират тяхната стабилност, сигурност и устойчивост, както и да защитят вложителите и финансовата система като цяло.

Тези изисквания се налагат от надзорни органи (в ЕС това е основно Европейската централна банка чрез Единния надзорен механизъм, както и националните надзорни органи) и включват редица ключови елементи:


🔐 Основни видове пруденциални изисквания:

1. Капиталови изисквания

Банките трябва да поддържат определено минимално ниво на собствен капитал спрямо рисковете, които поемат чрез общ коефициент за капиталов буфер за системен риск.

  • Буферът се състои от базов собствен капитал от първи ред измерва се чрез коефициенти като CET1 (Common Equity Tier 1).

  • Целта е банката да има „буфер“, предотвратяване/смекчаване на негативните ефекти от системни рискове с дългосрочен нецикличен характер, които биха могли да нарушат нормалното функциониране на финансовата система.

2. Изисквания за ликвидност

  • Банките трябва да поддържат достатъчно високоликвидни активи, за да посрещнат краткосрочни задължения.

  • Примери:

    • LCR (Liquidity Coverage Ratio) – способност за посрещане на нуждите от ликвидност за 30 дни.

    • NSFR (Net Stable Funding Ratio) – стабилно финансиране за дългосрочни нужди.

3. Изисквания за ограничаване на големи експозиции

  • Банката не трябва да поема прекомерен риск спрямо един длъжник или група свързани лица.

  • Целта е да се избегне прекомерна зависимост от единичен контрагент.

4. Ливъридж коефициент

  • Показва съотношението между капитала и общата експозиция (вкл. необезпечени рискове).

  • Цел: да се избегне прекомерно кредитиране без достатъчно капиталова основа.

5. Контрол на вътрешното управление и управление на риска

  • Изисквания към вътрешните структури, системи за управление на риска, функции за съответствие, вътрешен одит и др.

6. Изисквания за отчетност и оповестяване

  • Банките трябва редовно да предоставят информация на надзорните органи и пазарите относно рискове, капитал, експозиции и други ключови показатели.

🧱 Правна рамка в ЕС:

Пруденциалните изисквания в ЕС се определят основно чрез:

  • Регламент (ЕС) № 575/2013 (CRR) – Capital Requirements Regulation

  • Директива 2013/36/ЕС (CRD IV) – Capital Requirements Directive

  • Последващи ревизии: CRR II / CRD V и продължаващи актуализации.

📌 Цел на пруденциалния надзор:

  1. Да предотврати банкови фалити, които могат да дестабилизират икономиката.

  2. Да ограничи системния риск.

  3. Да засили доверието на вложителите и инвеститорите.

  4. Да осигури устойчиво и отговорно поведение от страна на банките.

МТСП предлага 1213 лв. минимална заплата от 2026 г. Увеличението ще вдигне доходите на близо 600 000 души

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9491  Минималната работна заплата ще бъде 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Размерът ѝ ще се повиши с 12,6% или със 136 лв. спрямо сегашната ѝ стойност. Това предвижда подготвеният от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) проект на Постановление на Министерския съвет, който е публикуван за обществено обсъждане. От 1 януари 2026 г. минималната почасова работна заплата ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро).

По-високият размер на минималната заплата ще увеличи доходите на близо 600 000 души. По данни на Националния статистически институт назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 700 души. Увеличението на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши с 12,6% заплащането на около 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания. Ще нараснат и заплатите на близо 30 000 работещи в социални услуги, които се финансират от държавата. Ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, финансирани от държавния бюджет и на професионалните приемни семейства.  

По инициатива на министър Борислав Гуцанов МТСП възобнови диалога с национално представителните организации на работодателите и на синдикатите за изработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата. През годината се проведоха множество срещи със социалните партньори, за да се намери най-правилното и балансирано решение за неговото усъвършенстване. Макар и да се отчита известно сближаване на позициите, те не постигнаха съгласие за промяна на механизма за определяне на минималната работна заплата.

Поради тази причина новият размер на минималната заплата е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Според тях минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Така определен размерът на минималната заплата е в съответствие с една от възможните референтни стойности за оценка на адекватност, които предлага Директивата за адекватни минимални заплати – 50% от брутната средна работна заплата.

По-високият размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Предложеният размер от 1213 лв. отговаря на прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт и пазара на труда в България.

Проектът ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество с национално представителните организации на работодателите и на синдикатите. След това ще бъде внесен в Министерския съвет за одобрение от правителството.

Пълния комплект документи може да видите тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9491

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – Инвестиционно злато

  ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

 

 

 В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……..  постъпи Ваше запитване с вх. № 90-00-98/19.07.2024 г. относно прилагане на данъчното законодателство.

 Изложена е следната фактическа обстановка:

 Притежавате няколко десетки грама златни украшения придобити по наследство, но не притежавате документ за произход. Също така сте закупил инвестиционно злато и искате да го продадете след време.

     Поставяте следните въпроси:

  1. Дължи ли се данък върху дохода от продажба на семейните наследствени бижута?
  2. Дължи ли се данък върху дохода от продажбата на инвестиционно злато и трябва ли да се декларира?
  3. Облагаем ли е доходът от продажба на имот, придобит по дарение?

               С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и имущество, реституирано по реда на нормативен акт, са необлагаеми.

Според разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи, каквито са и посочените в чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не се декларират в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от същия закон.

Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 и/или с алтернативен данък по глава седма „а“, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Декларирането се извършва в приложение № 13, част II към ГДД „Необлагаеми доходи от прехвърляне на имущество, придобити през годината“ (образец 2013).

При условие че се извършва продажба на златни украшения, за които не се доказва придобиване по наследство или закупуване от лицето с цел лично ползване, доходът подлежи на облагане.

Относно вида и характера на доказателствата, с които лицето следва да разполага и да докаже обстоятелства, освобождаващи го от данъчно облагане, не може да се изрази становище, доколкото ще се касае за правна консултация.

Когато не е налице хипотезата на доход от продажба на придобито имущество по наследство или движими лични вещи, при констатиране на множество и системни сделки на продажба и закупуване на съответните украшения/бижута, облагането на дохода ще попадне в нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно (ЗКПО) облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Декларира се с ГДД по чл. 50 в приложение № 2.

При условие че покупката и продажбата на инвестиционно злато не е системна дейност и източник на регулярен доход и печалба, доходът от извършването на сделки, реализирани от Вас като физическо лице, ще попадне в облагане по реда на раздел V от ЗДДФЛ „Доходи от прехвърляне на права или имущество“. 

Инвестиционното злато е инвестиционен актив и може да се определи, че притежава елементите на  финансов актив. Доколкото в ЗДДФЛ не съществува специална дефиниция на понятието „финансов актив“,  на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за целите на ЗДДФЛ се използва дадената в § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО легална дефиниция на „финансов актив”. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО „финансов актив” е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.

Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи. Данъчната ставка е 10 на сто.

Доходът подлежи на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 5.

Доходът от продажба на недвижим имот, придобит по дарение, подлежи на облагане по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен ако не попада в условията на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗДДФЛ. 

Не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на:

  1. един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години (чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДФЛ);
  2. до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години (чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ). 

Цената на придобиване е нула, когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение (чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ).

Облагаемият доход от продажбата на недвижим имот подлежи на облагане и деклариране с ГДД по чл. 50, с приложение № 5. Данъчната ставка е 10 на сто.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.