Адресиране на писмени запитвания към НАП

В тази страница ще намерите важна информация за адресиране на писмени запитвания и издаването на становища по приложението на данъчното и осигурителното и законодателството, както и на нормативните актове в областта на хазарта:

Адресиране на писмените запитвания, свързани с данъчното, осигурителното и законодателството в областта на хазарта

Към Централно  управление на НАП се адресират:

  • запитвания от орган на законодателната, изпълнителната и съдебната власт на централно ниво (съответно от лица, заемащи ръководни длъжности в администрациите към орган на държавната власт), народни представители и национално представени организации, национални медии; 
  • запитвания на производители и вносители на фискални устройства и/или на интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
  • писма, съдържащи предложения за законодателни промени, както и тези, за чийто отговор се изискват законодателни промени;
  • писма, чийто отговор изисква промени в софтуерните продукти, използвани от НАП, както и писма относно начина на използването на софтуерните продукти;
  • запитвания във връзка с прилагане на Спогодбите за социална сигурност и определяне на приложимо законодателство по съответните Регламенти за координация на системите за социална сигурност;
  • запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта. 

Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

Към компетентната дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно  управление на НАП (дирекции ОДОП София, Пловдив, Велико Търново, Варна или Бургас) се адресират всички останали (извън горепосочените) писмени запитвания с методологичен характер.
Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от отдел „Данъчно-осигурителна практика“ в съответната дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с изключение на запитванията, квалифицирани като сложен казус, които се препращат за отговор в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.  

 

Идентифициране на лицата, с чиито права и задължения са свързани  писмените запитвания

В кореспонденцията си с НАП гражданите и фирмите трябва да посочват данните си за идентификация (чл. 84 от ДОПК), както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им (чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). В тази връзка при отправяне на писмено запитване следва да се има предвид, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси след като:

  • се идентифицират като задължени лица и 
  • изложат относимите  факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.

В случаите, когато не се съдържат данни за идентификация на подателя, то той се информира в 3-дневен срок за констатираните непълноти и се определя 7-дневен срок за посочване на идентификационните данни. При непосочване на данните в указания срок, запитването се архивира. Този ред се прилага и когато подателят на запитването е консултант (адвокат, счетоводител, адвокатско дружество, счетоводна къща, консултантска компания или други подобни) и в запитването не се съдържат данни за задълженото лице, за което се пита. В тези случаи консултантът може да се обърне към национално представената си организация с оглед поставянето на принципен въпрос.

Когато подателят на запитването е консултант (адвокат, счетоводител, адвокатско дружество, счетоводна къща, консултантска компания или други подобни) и поставените въпроси касаят негов идентифициран клиент, отговор се предоставя, ако консултантът е извършил проучване на съществуващата практика (административна и съдебна), описал я е в запитването и е изразил собствено мотивирано становище по поставения въпрос. В случай че тази информация не се съдържа в запитването, лицето се уведомява в 3-дневен срок за необходимостта от предоставяне на същата. В случай че лицето не представи исканата информация в 14-дневен срок, запитването се архивира, а запитващият се информира, че въпросът може да бъде зададен пряко от заинтересованото задължено лице. 

Глоби и имуществени санкции по ЗАКОН ЗА Данък въху Добавената Стойност

Санкция Глоби и имуществени санкции по ЗАКОН ЗА Данък върхи Добавената Стойност

При неподаване на справка-декларация, VIES-декларация, отчетни регистри (дневник за продажбите и дневник за покупките) в законоустановения срок се налага глоба, – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
При неподаване на заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в законоустановените срокове се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5 000 лв.
Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. 

Глоби и имуществени санкции по ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Глоби и имуществени санкции по ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

Нарушение – При не подаване в срок на данъчна декларация по чл.50;

Размер на глоба или имуществена санкция до 500 лв.;

Норма  Чл.80 ал.1  от ЗДДФЛ;

 

Нарушение – ДЗЛ не посочи или невярно декларира данни или обстоятелства които спомагат за  до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от него;

Размер на глоба или имуществена санкция до 1000 лв.;

Норма  Чл.80 ал.2  от ЗДДФЛ;

 

Нарушение – Местно физическо лице не декларира или невярно декларира информацията за доход  придобит от източник в чужбина като дивидент, ликвидационни дялове, при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества, брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“ и придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.

Размер на глобата  10 на сто от недекларираните суми;

Норма Чл.80а ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – Физическо лице, което не е длъжно да издава фискална касова бележка,  но което е задължено и не издаде документ за придобит от него доход от друга стопанска дейност и/ или наем;

Размер на глобата от 100 до 500 лв.;

Норма Чл.80б ал.1  от ЗДДФЛ;

 

Нарушение – Лице платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък;

Размер на  глоба или имуществена санкция  до 1000 лв.;

Норма Чл.81 ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – Лице – платец на доход, което при поискване не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, документ за придобит доход и удържан данък по чл. 45;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 250 лв.;

Норма Чл.81а ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73 и 73а, както и за посочване на неверни или непълни данни;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 250 лв. поотделно за всяко физическо лице;

Норма Чл.82 ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – При не подаване или не представяне  в срок на годишен отчет за дейността;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 500 лв.;

Норма Чл.83 ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 500 лв.;

Норма Чл.84 ал.1  от ЗДДФЛ