В „Държавен вестник“ бр. 47 от 04 Юни 2024г. е обнародвана подписана
Изх. № 17-00-320
Дата: 17. 04. 2024 год.
ДОПК, чл. 190;
ЗОЗ, чл. 17;
ЗЗД, чл. 99;
ЗЗД, чл. 149;
ЗЗД, чл. 162.
ОТНОСНО: уведомление по чл. 17 от Закона за особените залози (ЗОЗ) за залог на вземане на търговско дружество.
Във връзка с писмо, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), с което дружеството ни уведомява за учреден в полза на търговска банка особен залог на вземане на търговското дружество за възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС), уведомявам следното:
Съгласно чл. 149 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот.
С договора за залог на вземане едно лице (залогодател) прехвърля свое вземане на кредитора (залогоприемател) за обезпечаване на свое или чуждо задължение. Целта на този вид договор е при евентуално неизпълнение от страна на длъжника по главното вземане кредиторът да има право да се удовлетвори от цената на заложената вещ или вземане.
Законът допуска да се учредява залог върху вземания, но само ако същите са прехвърляеми (чл. 162, ал. 1 от ЗЗД), т.е. чието естество позволява разпореждане с тях. Според ограничението на чл. 99 от ЗЗД, могат да се прехвърлят вземания, с изключение на тези, които по разпореждане на закона, по силата на договор или по естеството си не могат да бъдат предмет на прехвърляне.
В настоящия случай са заложени суми, подлежащи на възстановяване съгласно ЗДДС, като вземания на лицето от НАП. Съгласно чл. 190 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е забранена както цесията на публични вземания, така и цесията на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 от ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения.
Предвид горното, недопустимо е вземанията на лицето от НАП като суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство (независимо дали са възникнали или бъдещи такива), да бъдат прехвърлени. Следователно, поради непрехвърляемостта на такива вземания от НАП, то същите не могат и да бъдат предмет на залог.
Поради посоченото, независимо, че е направен залог по реда на ЗОЗ, който е вписан в Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията, то поради забраната в чл. 190 от ДОПК, недопускаща прехвърляне, същият не произвежда действие за НАП.
Във връзка с горното, напомням, че относно постъпили уведомления по чл. 17 от ЗОЗ, с писмо НАП е уведомила търговските банки в страната, включително конкретната банка, с копие до Централния регистър на особените залози, относно недопустимостта за учредяване на залог върху вземания от НАП, представляващи суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Обнародвани са промени в Наредбаза изменение и допълнение на Наредбата № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
Според Мотивите:
Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата № Н-18 от 2006г. произтичат от въведената в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) възможност за лице, избрало да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от закона, да може да регистрира и отчита извършваните от него доставки/продажби в този търговски обект чрез издаване на фискален бон /ФБ/, генериран в електронен вид, който се предоставя на получателя по електронен път (чл. 118, ал. 21). Нормата не е задължителна за прилагане, а е алтернативна възможност за тези задължени лица да предоставят фискалния бон в електронен вид, вместо на хартиен носител. Във връзка с тази правна възможност с проекта на наредбасе предлага регламентиране на условия към лицата, които ще ползват тази възможност, както реда и начина за предоставяне на бона по електронен път на лицето.