Author Archives: schetadmin

/по прилагане на глава ХХІІ от ДОПК, Раздел I/

---

 

 

Разсрочване и отсрочване* на публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите

/по прилагане на глава ХХІІ от ДОПК, Раздел I/

 

 

 Правната уредба на разсрочването и отсрочването на публичните вземания е в Глава ХХІІ-ра от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток.

 

Молбата се адресира до компетентния орган (териториален директор на НАП, Изпълнителен директор на НАП, респ. до министъра на финансите). Подава се чрез териториалния  директор на НАП по регистрация на длъжника. Предложение за разсрочване или отсрочване на данъци и/или задължителни осигурителни вноски, дължими от регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и храните до съответно компетентния да се произнесе орган:

 

Компетентен за издаване на Решение за разсрочване/отсрочване	Размер и срок за задължението	Компетентен съд при обжалване
Териториален директор	За задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДООобщо в размер до 51 129,19 евро и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението; Разрешение за разсрочване/отсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО до              5 112,92 евро се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на  компетентното ТП на НОИ, а за разсрочване на вземания от 5 113,43 евро до 51 129,19 евро – от управителя на НОИ.	Административният съд по местонахождение на съответния орган
Изпълнителен директор	За задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО общо в размер  от 51 129,70 до                   153 387,56 евро или ако се иска разсрочване/отсрочване за срок до 2 години от датата на издаване на разрешението; Разрешение за разсрочване/отсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО се издава след  получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на НОИ.	Административен съд – гр. София
Министър на финансите	За задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО общо в размер над 153 387,56 евро или ако се иска разсрочване или отсрочване за повече от 2 години от датата на издаване на разрешението; Разрешение за разсрочване/отсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на НОИ.	Върховен административен съд
Министерски съвет	Обединяване на публични задължения	Върховен административен съд

 

Условия за допустимост

1. Ако молбата е подадена от юридическо лице или едноличен търговец, трябва да се представят доказателства, че по отношение на юридическото лице/ едноличния търговец:

• Не е взето решение за прекратяване с ликвидация;
• Не е открито производство по несъстоятелност, т.е. да не е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон (чл. 183, ал. 5, т. 1 от ДОПК).

 

2. В случаите, когато задължението, за което се иска разсрочване/отсрочване, е възложено за събиране на публичен изпълнител, разсрочване/отсрочване може да бъде разрешено до момента на определяне начина на продажба по чл. 238 от ДОПК от страна на публичния изпълнител (чл. 183, ал. 5, т .2 от ДОПК).

 

3. Разсрочване/отсрочване не се разрешава за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите и данъчните складове, освен в случаите, когато тези задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт (чл. 183, ал. 5, т .3 от ДОПК).

 

4. Разсрочване/отсрочване не се разрешава по отношение на задължените лица по смисъла на чл. 18 от ДОПК, за удържаните и невнесени в срок суми (напр. удържан и невнесен данък за доходите от трудови правоотношения), освен в случаите, когато тези задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт (чл. 183, ал. 5, т. 4 от ДОПК).

 

5. Не се разрешава отсрочване на задълженията за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 от ДОПК и влезли в сила ревизионни актове (чл. 183, ал. 7 от ДОПК).

 

При подадени искания за обединяване на всички публични задължения (чл.  188 от ДОПК), ограниченията по т. 1 – 4 включително, не се прилагат (чл. 183, ал. 6 от ДОПК).

 

Към молбата си лицата следва да приложат:

1. Декларация за семейно и имуществено състояние на длъжника, когато искането за разсрочване или отсрочване е подадено от физическо лице. Образец на декларацията може да намерите на адрес: www.nap.bg, както и в офисите и териториалните дирекции на НАП;

 

2. Справка от работодателя /декларация/ за получаваните доходи от физическите лица, които не са търговци. Длъжникът – физическо лице следва да предложи обезпечение за периода на разсрочване/отсрочване, което да покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението за разсрочване/отсрочване;

 

3. Търговците прилагат към молбата доказателства относно наличието на следните обстоятелства:

 

• Прогнозен паричен поток с разбивка по години (предходните две години и за периода, за който е поискано разсрочване/отсрочване);

 

• Финансово-икономически анализ и програма за развитие;

 

• Длъжникът следва да предложи обезпечение, което да покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението за разсрочване/отсрочване;

 

• Данни за неоперативни активи с балансовата им стойност и анализ на възможността им за осребряване и постъпления от продажбата им;

 

• Данни за изискуемите към датата на подаване на искането за разсрочване/отсрочване вземания на длъжника от трети лица, които следва да бъдат платени;

 

• Данни за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност на търговеца за предходните две години, за годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска разсрочване/отсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие, определени по методи и в границите на стойности, установени в Наредбата за границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност;

 

4. Справка за очакваните парични постъпления, намалени с необходимите текущи парични плащания във връзка с осъществяваната стопанска дейност за период от три месеца, след датата на подаване на искането за разсрочване/отсрочване;

 

5. Справка за всички публични задължения и задължения към частни кредитори, както и лихвите по тях;

 

6. Декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 5 т. 2 във връзка с чл. 238 от ДОПК (в декларацията се потвърждава, че производството по принудително събиране на задълженията, за които се иска разсрочване/отсрочване, не е достигнало стадия на определяне начина на публична продажба от страна на публичния изпълнител);

 

7. Декларация за наличие или липса на предоставени на лицето държавни помощи под различна форма по смисъла на Закона за държавните помощи в рамките на последните 3 години;

 

8. 8. В случаите, в които се иска разсрочване, се представя погасителен план. Срокът на разрешението за разсрочване/отсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малък от 50 на сто от нетния паричен поток за всяка година поотделно, независимо от размера на разсроченото/отсрочено задължение;

 

9. В случаите, в които се иска отсрочване, се определя краен срок (падеж) за извършване на дължимите плащания;

 

10. В случаите, в които се иска разсрочване/отсрочване по реда на чл. 186 от ДОПК, се представят доказателства за настъпването на стихийни бедствия или крупни производствени аварии – протоколи от компетентните органи, както и доказателства /изброени по-горе/ за наличие на предпоставки за издаване на разрешение за разсрочване/отсрочване. Доказателствата за настъпилите обстоятелства по чл. 186, ал. 1 от ДОПК, са определени с Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток.

 

Разглеждане на молбата и доказателствата към нея

 

Когато компетентен да се произнесе е изпълнителният директор, министърът на финансите или Министерския съвет, мотивирано становище по молбата и приложените към нея доказателства се изготвя от директора на компетентната ТД на НАП по регистрация.

 

Когато се иска разсрочване/отсрочване на задължителни осигурителни вноски за ДОО, компетентният орган на НОИ по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ДОПК, се произнася писмено по искането на лицето. Ако компетентният орган на НОИ откаже да даде съгласие за разсрочване на задължителните осигурителни вноски към фондовете на ДОО, разрешение за разсрочване се издава, ако Управителния съвет на НАП вземе решение за това – чл. 184, ал. 3 от ДОПК.

 

По направеното искане за разсрочване/отсрочване, се издава мотивирано решение в срок до три месеца, а когато компетентен да се произнесе по искането е министърът на финансите – в срок до 4 месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието на НОИ от компетентния по чл. 184, ал. 1 от ДОПК орган. Когато случая разкрива наличие на държавна помощ и се уведомява Европейската Комисия, срокът започва да тече от получаване на решението ù за допустимост на искането за разсрочване, отсрочване или обединяване.

 

За периода от подаване на искането за разсрочване/отсрочване до произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки. За периода на спирането се дължи законната лихва върху главницата на задължението.

 

Разрешение за разсрочване/отсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена с наличните парични средства на длъжника към датата на подаване на искането за разсрочване/отсрочване и с текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за същия период, гарантиращи продължаването на стопанската дейност. Към парични постъпления се приравняват и сумите, които биха постъпили от осребряване на активите, без които е възможно осъществяване на стопанската дейност, както и постъпления от изискуеми и ликвидни към датата на подаване на искането за разсрочване/отсрочване вземания от трети лица.

 

Разрешение за разсрочване/отсрочване не се издава, когато представените документи съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия.

 

При издадено разрешение за разсрочване/отсрочване длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план.

 

За периода на разсрочване на задължителни осигурителни  вноски към фондовете на ДОО, фонд „ГВРС”, ДЗПО се дължи лихва, определена по реда на чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване. В случаите на чл. 186, ал. 1 от ДОПК, не се дължат лихви върху разсрочените / отсрочени задължения. Ако случаят представлява крупна производствена авария, при която рискът се покрива от застраховки, за разсроченото / отсрочено задължение се дължи основния лихвен процент.

 

 

Издаване на разрешение за разсрочване или отсрочване

 

   С разрешението за  разсрочване или отсрочване се определят:

 

• Крайният срок за окончателно изплащане на задължението.
• Погасителните вноски.
• Последиците от неспазването на условията по разрешението.

 

Длъжникът следва да плаща текущите си задължения редовно и да не просрочва вноска по одобрения погасителен план / падежът на отсроченото вземане.

При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно неизпълнение на падежа на отсроченото вземане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. При констатиране на неизпълнение, публичният изпълнител предприема действия по принудително събиране на вземането.

Последователността  на погасяване е определена в чл. 169 от ДОПК – главница, лихви, разноски.

Решението на съответния орган, с което се разрешава или отказва разсрочване/отсрочване по чл. 184 от ДОПК с мотивите към него се съобщава на длъжника по реда на ДОПК в 7-дневен срок от издаването му. Непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.

Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването на решението или съответно след изтичане на срока за произнасяне, пред административния съд по местонахождение на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, а когато отказът е издаден от министъра на финансите – пред Върховния административен съд. Жалбата се подава чрез органа, издал отказа.

В случаите на обжалване на отказ, органът, който го е издал, може да преразгледа решението си и да издаде исканото решение за разсрочване/отсрочване в 7 – дневен срок от получаване на жалбата. В случай, че не намери основание за преразглеждане на решението си, органът изпраща жалбата в 7-дневен срок до компетентния съд. Съдебното производство се осъществява по реда на ДОПК, като се призовават жалбоподателят и органа, чийто отказ се обжалва.

 

 Разсрочване или отсрочване на други публични задължения

 

На основание чл.  184, ал. 2 от ДОПК, разрешение за разсрочване/отсрочване на публични задължения, които не са установяват от органите на Националната агенция за приходите, се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 153 387,56 евро и при условие, че разсрочването/отсрочването се иска до 2 години от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

 

Особени случаи

 

В особени случаи, определени в чл. 5 от Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, разсрочване/отсрочване може да се разреши без да се прилагат изискванията на чл. 183, ал. 2 от ДОПК. Преди това задължително се образува производство по Закона за държавните помощи за вземане на решение за допустимост на разсрочването/отсрочването и неговата съвместимост с принципите на свободната конкуренция – чл. 183, ал. 10 от ДОПК.

 

Уведомяване на Европейската Комисия

Държавна помощ е всяка помощ, попадаща в обхвата на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите – членки на Европейския съюз. (§ 1, т. 7 от ДР на Закона за държавните помощи).

От гледна точка режима на държавните помощи, издадено разрешение за разсрочване/отсрочване, се разглежда като данъчно облекчение /чрез отложеното във времето плащане и дължимост на лихва в размер на основния лихвен процент/, поради което се приема, че е налице държавна/минимална помощ. При определени условия, държавните помощи могат да се считат за допустими. Преценка за това се извършва от Европейската Комисия.

• В едни случаи Европейската Комисия е определила, че държавните помощи, които са в минимален размер (de minimis) се отпускат без предварителна оценка за допустимост от Комисията. Тези помощи са в размер до 300 000 евро за период от три данъчни години на едно предприятие, под каквато и да е форма. Правната рамка на тези помощи се явява Регламент 2023/2831 на Европейската Комисия от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (приложим за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2030 г.), който отменя Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.. От приложното поле на посочения Регламент са изключени дейности като помощи, предоставяни на предприятия с дейност в първичното производство на продукти от риболов и аквакултури; помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти; помощите, обвързани с използването на местни стоки и услуги вместо вносни стоки и услуги и др.
• В други случаи (например, когато държавната помощ е над минималния размер) е необходимо преди да се разреши разсрочване/отсрочване да се уведоми Европейската Комисия, която да се произнесе с решение по допустимостта на искането за разсрочване/отсрочване. Европейската Комисия се уведомява, ако са налице предпоставките за издаване на разрешение по искането, съобразно ДОПК. До произнасянето ù, върху задължението, чието разсрочване/отсрочване се иска, се начислява законна лихва. Прилагане на решението на Комисията за допустимост на искането е условие компетентният орган по ДОПК да издаде исканото разрешение, в сроковете, посочени в чл. 185, ал. 4 от ДОПК.

За уведомяване на Европейската Комисия се използват стандартизирани уведомления, съобразно действащото актуално законодателство на ЕС (Регламент (ЕС) 2015/2282 на Комисията от 27 ноември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията по отношение на формулярите за уведомление и формулярите за информация, Регламент 271/2008 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност).

            Тези уведомления се попълват от публичните изпълнители в офисите/дирекциите на НАП с активното съдействие на лицето, поискало разсрочване/отсрочване. Попълнените уведомления се изпращат в ЦУ на НАП, откъдето се препращат в Министерство на финансите. Съобразно Закона за държавните помощи, министърът на финансите е органът, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище, с изключение на схеми на помощ или индивидуални помощи в областта на земеделието и рибарството, където компетентен е министърът на земеделието и храните. Чрез министъра на финансите се изпращат и одобрените от него уведомления за държавни помощи до Европейската Комисия.

Повече информация за актовете на Европейската Комисия в областта на държавните помощи може да се намери и на следните интернет адреси:

Европейска комисия – Генерална дирекция „Конкуренция“ https://competition-policy.ec.europa.eu/index_en.

Дирекция „Европейски въпроси и политики“, отдел „Методология, наблюдение и координация на държавните помощи” и отдел „Държавни помощи от обществен интерес и финансови инструменти“ в Министерство на финансите –        https://stateaid.minfin.bg/.

Необходимо е да се има предвид, че актовете на Европейската общност имат временен характер, т.е. те действат за определен период от време. Така например към момента за държавните помощи deminimis е приложим Регламент 2023/2831, в сила от 01.01.2024 г. и приложим до 31.12.2030 г. След изтичане на този период, Европейската комисия ще приеме нов документ, уреждащ държавните помощи de minimis.

 

Обединяване на публични вземания

 

Изпълнителният директор на НАП и териториалните директори на НАП могат в особено важни случаи да предложат на министъра на финансите обединяване на всички публични задължения на длъжника (чл. 188, ал. 1 от  ДОПК).

В чл. 6 от Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток е определено, кои случаи се считат „особено важни” по смисъла на ДОПК.

Задължително се уведомява Европейската Комисия, чието становище се прилага към предложението на изпълнителния директор на НАП до министъра на финансите. Комисията се произнася дали предлаганото обединяване представлява допустима и съвместима с принципите на свободната конкуренция държавна помощ.

При влязло в сила решение на Комисията, с което държавната помощ е приета за недопустима, не се разрешава намаляване,  разсрочване или отсрочване на общото публично задължение.

Въз основа на полученото предложение и при съгласие на съответния компетентен орган на НОИ, министърът на финансите внася предложението за разглеждане от Министерския съвет, който се произнася с решение при условията на чл. 188, ал. 3 от ДОПК.

 

Приложения:

1. Искане за разсрочване или отсрочване на публични вземания:
2. Декларация за разкриване на служебна тайна:
3. Справка за финансово-икономическото състояние:
4. Справка-декларация за всички публични и частни задължения и лихвите по тях:
5. Декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 5 т. 2 от ДОПК: