Как да закрия фирмата си

Зaĸpивaнeтo нa фиpмa нe e eднoĸpaтeн aĸт. Toвa e пpoцec, ĸoйтo ce cъcтoи oт няĸoлĸo eтaпa:

  1. Пpeĸpaтявaнe нa дeйнocт.
  2. Увeдoмявaнe нa тepитopиaлнитe диpeĸции нa HAΠ и HOИ зa пpeдcтoящoтo зaличaвaнe.
  3. Обявявaнe нa лиĸвидaция.
  4. Обявявaнe нa пoĸaнa дo ĸpeдитopитe и зaличaвaнe нa фиpмaтa oт Tъpгoвcĸия peгиcтъp.

Поради тази причина, за изготвянето на документите и заявяването на промените в Търговския регистър е желателно да се обърнете за консултация към адвокат.

Глоби и имуществени санкции по ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Глоби и имуществени санкции по ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

Нарушение – При не подаване в срок на данъчна декларация по чл.50;

Размер на глоба или имуществена санкция до 500 лв.;

Норма  Чл.80 ал.1  от ЗДДФЛ;

 

Нарушение – ДЗЛ не посочи или невярно декларира данни или обстоятелства които спомагат за  до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от него;

Размер на глоба или имуществена санкция до 1000 лв.;

Норма  Чл.80 ал.2  от ЗДДФЛ;

 

Нарушение – Местно физическо лице не декларира или невярно декларира информацията за доход  придобит от източник в чужбина като дивидент, ликвидационни дялове, при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества, брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“ и придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител.

Размер на глобата  10 на сто от недекларираните суми;

Норма Чл.80а ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – Физическо лице, което не е длъжно да издава фискална касова бележка,  но което е задължено и не издаде документ за придобит от него доход от друга стопанска дейност и/ или наем;

Размер на глобата от 100 до 500 лв.;

Норма Чл.80б ал.1  от ЗДДФЛ;

 

Нарушение – Лице платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък;

Размер на  глоба или имуществена санкция  до 1000 лв.;

Норма Чл.81 ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – Лице – платец на доход, което при поискване не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, документ за придобит доход и удържан данък по чл. 45;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 250 лв.;

Норма Чл.81а ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73 и 73а, както и за посочване на неверни или непълни данни;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 250 лв. поотделно за всяко физическо лице;

Норма Чл.82 ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – При не подаване или не представяне  в срок на годишен отчет за дейността;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 500 лв.;

Норма Чл.83 ал.1  от ЗДДФЛ

 

Нарушение – Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения;

Размер на  глоба или имуществена санкция до 500 лв.;

Норма Чл.84 ал.1  от ЗДДФЛ

 

 

Осигуровки права и задължения – НАЧАЛО

  Началото на социалното осигуряване е поставено  под натиска на засиленото работническо синдикално и социалистическо движение на работниците през втората половина на XIX век, което принуждава държавата да се намеси при неработодспособност на работниците.  При управлението на Ото фон Бисмарк под натиска на работническото социалдемократическото движение в Германия са поставя началото на общественото осигуряване с приемането на следните  закони  за осигуряване на работниците, които поставят началото на Бисмарковият модел на осигурително право.

 1883г. –  осигуряване при болест:

 1884г. –  за осигуряване при злополука довела до инвалидност през ;

 1889г. – за осигуряване при инвалидност от общо заболяване и при старост;

При този модел осигурените лица се осигуряват със самостоятелни осигуровки за отделни социални рискове – болест, злополука, старост, смърт и др. Този модел се разпространява в Англия, Франция  и други европейски държави през XX век.

След краят на Първата Световна война се развива социалната сигурност  в Мексико (1917г.) и Съветският Съюз (1918г.). В средата на 30те години на XX век в САЩ при управлението на Ф. Д. Рузвелт през периода на „Новият курс“ се приема законът на социалната сигурност от 14 август 1935г.  През този период се извършва преход от осигуряване за отделни социални рискове (болест, злополука, старост, смърт и др.) към система за  обща социална сигурност. Този модел на осигуряване покрива широк кръг социални рискове, които имат за цел компенсирането липса  на трудов доход поради неработоспособност и безработица.

Трябва  да  се отбележи големият принос на лорд Уилям Беверидж с неговият доклад „Обществено осигуряване и свързаните с него служби“ разработен от правителствена комисия създадена през 1940г. под негово председателство във Великобритания.  Доклада  е представен на английския парламент през 01.12. 1942г. и поставя начало на цялостна система на социална сигурност на гражданите.

 Следва следващият етап от края на XX век до наши дни с утвърждаването  модела на „тристълбовата“ система на осигурително право.

 

 

Източник: Васил Мръчков „Осигурително право“