Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда

В парламента е внесен за обсъждане и гласуване    Законопроект за изменение и допълнение  Кодекса на Труда.

 С предложеният законопроект се акцентира на колективното договаряне.

 Предложените изменения и допълнения в Кодекса на труда имат за основна цел усъвършенстване на правната уредба в областта на колективното договаряне с акцент върху договарянето на равнище отрасъл и бранш. Конкретните предложения във връзка с това са:

 – Регламентиране на общите принципи и възможните инициативи, които държавата съвместно със социалните партньори да предприема за насърчаване на колективното договаряне (§ 1 от законопроекта);

 – В изпълнение на задълженията, които има държавата по чл. 4, § 2 от Директива (ЕС) 2022/2041, се урежда правомощие на Министерския съвет да приема План за насърчаване на колективното договаряне, когато обхватът му е под 80 на сто. В съответствие с изискванията на Директивата посоченият праг от 80 % обхват на колективното договаряне следва да се възприема като показател, който задейства задължението за изготвяне на План за действие;

– Установяване на изискване в устава на представителните на национално равнище организации на работниците и служителите и на работодателите да е предвидено участие в тристранното сътрудничество и насърчаване на членовете за участие в колективното договаряне (§ 2 и 3 от законопроекта);

– Определяне на задължение за инспекцията по труда да публикува на интернет страницата си колективните трудови договори по отрасли и браншове, които са вписани в регистъра (§ 4 от законопроекта);

– Регламентиране на задължение към заявлението за вписване на колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, да се прилагат и списъци с работодателите и със синдикалните организации, които са членове на работодателската организация и на синдикалната организация – страна по договора (§ 5 от законопроекта);

– Регламентира се действието спрямо лицата на колективните трудови договори, сключени на отраслово или браншово равнище (§ 6 от законопроекта);

– Установява се правомощие на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява контрол за изпълнението на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище (§ 7 от законопроекта);

– Предвижда се правомощие на контролните органи да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателя за изпълнение на задължения по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище (§ 8 от законопроекта);

– Въвеждат се легални определения на понятията „колективно договаряне” и „обхват на колективно договаряне“ (§ 9 от законопроекта);

– С оглед на изпълнението на ангажиментите на държавата, произтичащи от Директива (ЕС) 2022/2041, се предвижда задължението на Министерския съвет до 31 декември 2025 г. да приеме План за насърчаване на колективното договаряне (§ 11 от законопроекта);

  

В парламента е внесен за обсъждане и гласуване    Законопроект за изменение и допълнение Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

 С предложеният законопроект се съгласува

 А   Правната рамка в областта с Европейската законодателни актове именно с Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент относно създаване на  европейска единна точка за достъп (ЕЕТД), която централизирано да предоставя публично оповестявана информация относно финансовите услуги, капиталовите пазари  и устойчивото развитие.

  Чрез европейска единна точка за достъп ЕЕДТ включва както досегащни така и допълнителни задължения за докладване на разнообразни видове информация от страна на финансовите субекти, във връзка с финансовите резултати на дружествата,  тяхната социална и екологична политика  или управление, проспекти, документи с ключова информация, основни информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти и др.

  Изискванията за даване на достъп до отделните видове информация чрез ЕЕТД влизат в сила поетапно, като са заложени три етапа:

I   Задължението за предоставянето на  информация оповестяване на регулирана информация за публичните дружества, Регламент (ЕС) 2017/1129  относно проспекта и докладване на къси позиции в акции се прилага считано от 10 юли 2026 г.;

II  Задължението за предоставянето на информация относно колективните инвестиционни схеми, относно годишните финансови отчети, фондове на ЕС за рисков капитал, фондове на ЕС за социално предприемачество, разкриване на информация относно устойчивостта, пакетираните продукти на дребно, относно пазарната злоупотреба,  относно агенциите за кредитен рейтинг, администраторите на бенчмаркове, относно паневропейския пенсионен продукт се прилага считано от 10 януари 2028 г.

III   Задължението за предоставянето на информация от финансовите конгломерати, търговите предлагания, относно задължителния одит, относно правата на акционерите в публични дружества, платежоспособност на застрахователи и презастрахователи, алтернативни инвестиционни фондове, пруденциални изисквания за кредитните институции, възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и инвестиционни посредници, дистрибуция на застрахователни продукти, институции за професионално пенсионно осигуряване, пруденциални изисквания за инвестиционни посредници, относно покритите облигации, относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес, фондове на ЕС за дългосрочни инвестиции, прозрачност при сделките за финансиране с ценни книжа, относно фондовете на паричния пазар, пазарите на криптоактиви, пруденциални изисквания за инвестиционни посредници, относно европейските зелени облигации, пазари на финансови инструменти и инвестиционни посредници и пруденциални изисквания за кредитни институции се прилага считано от 10 януари 2030 г.

 

Обобщение на основните видове информация, която подлежи на предоставяне чрез ЕЕТД от отделните пазарни участници

 –  дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, следва да се подава информация, която е от значение за инвеститорите, като например – годишните и междинни финансови отчети, докладите за дейността, проспектите за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия, информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, придобиване на дялово участие, както и ад-хок регулираната информация, например разкриваната съгласно Регламента за пазарната злоупотреба вътрешна информация. Следва да се разкрива и информация преди и след емитирането от емитентите на облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, или на облигации, свързани с устойчивостта. Във връзка с търговите предлагания следва да се разкрива информация за търговото предложение, обосновка на предложената цена или разменна стойност при подаването на предложение за публично поглъщане или замяна на акции, справедливата цена на една акция, изчислена по общоприети методи за оценка, становището на управителните органи на търговия предложител за търговото предложение.

 

–  предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа може да се посочи, че чрез ЕЕТД ще се предоставя достъп до информация относно годишните финансови отчети, проспекта на колективните инвестиционни схеми, документът за ключовата информация, информация за политиката за ангажираност, относно издадените разрешения за управление на колективна инвестиционна схема, както и на алтернативен инвестиционен фонд, а също така и за наложените административни наказания.

– инвестиционните посредници следва да се подава информация, свързана с прозрачността, преди и след сключване на сделката, информация от инвестиционните посредници за отчетите относно позициите във финансови инструменти, както и за класовете, към които принадлежат финансовите инструменти – акции, депозитарни разписки, борсово търгувани фондове, деривати и др. Също така, следва да се подава информация относно издадените лицензи на инвестиционни посредници или пазарни оператори, включително за опериране на многостранна или организирана система за търговия, както и информация относно регистрираните обвързани агенти. Следва да се предостави достъп и до информация относно политиката за ангажираност и за наложените административни наказания.

 

– застрахователите следва да се предостави достъп до отчета за платежоспособност и финансово състояние на застрахователите, съответно на презастрахователите, включително до отчета за платежоспособност и финансово състояние на ниво група. Също така следва да се предостави информация за издадените и отнети лицензи на застраховател, съответно на презастраховател, както и за оповестените и приложените принудителни административни мерки и административни наказания, свързани с разпространението на застрахователни продукти, и резултатите от обжалването на приложените принудителни административни мерки или на наложените административни наказания.

 

– – пенсионноосигурителните дружества, доколкото част от актовете от правото на ЕС имат отношение към дейността им по допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, следва да се предостави достъп до информацията относно политиката за възнагражденията, инвестиционната политика в качеството им на акционери, както и информация за изпълнението й. Също така следва да се предостави и информация относно годишните финансови отчети на пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, и на фонда, придружени с одиторските доклади и годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фонда. Следва да се предостави и информация за наложени административни санкции или други мерки при нарушение на Регламент 2019/1238 относно паневропейския персонален пенсионен продукт.

– кредитните институции, предоставят информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на Закона за кредитните институции, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, включително за нарушението, нарушителя, вида и размера на санкцията, като следва да се публикува и оповестяваната от банките информация относно пруденциалните изисквания, както и информация, свързана с устойчивостта.

 

 –  одиторите, предоставят информация относно вписаните в Регистъра на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори регистрирани одитори и одиторски дружества, както и информация за наложените принудителни административни мерки и административни наказания. Одиторите също така следва да предоставят чрез ЕЕТД и годишните доклади за прозрачност.

 

–  големи предприятия също следва да подават финансова и нефинансова информация чрез ЕЕТД, ако отговарят на поне два от три от следните критерии към датата на последния си финансов отчет: обща балансова стойност 20 милиона евро, нетен оборот 40 милиона евро или средно 250 или повече служители през финансовата година.

Б  Усъвършенстване на въведените изискванията на Директива (ЕС) 2014/65 и мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, както и прецизиране и допълване на уредбата на предприятията за колективно инвестиране

Целта е да се отстранят пропуски при транспонирането на Директива (ЕС) 2014/65 и въвеждането на нейните изисквания в българското законодателство в областта на регулацията относно изискванията към инвестиционните посредници-банки и приложимите административни мерки и санкции, поради което се налагат целеви изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Закона за кредитните институции. 

В  Други изменения

 Установена необходимост от прецизиране на отделни разпоредби от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране поради възможност за нееднозначното им прилагане от поднадзорните на КФН лица или непълнота в действащата нормативна уредба. Вследствие на това се налагат целеви изменения в чл. 88, 89, 93, 192 и 228 от посочения закон.

 По отношение на промените в чл. 88 и 89, при преглед от надзорния орган на приложимите разпоредби, относими към лиценза на клон на управляващо дружество от трета държава, е установено, че е предвидено изрично съответното дружество да има правата и задълженията на местно управляващо дружество, включително да дължи вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите, което не е изрично уредено. В същото време е констатирана непълнота, тъй като от изречение второ на чл. 88 от същия закон не може да се изведе приложимост и на основанията за отнемане на такъв лиценз на клон на управляващо дружество от трета държава. На следващо място се предлага прецизиране на чл. 93, ал. 5 с оглед на нееднозначното й прилагане от задължените лица, като се уточнява кръгът от лица, попадащи в обхвата на задължението за одобрение, а именно – прокуристите, търговските пълномощници и другите упълномощени лица, които имат право да сключват сделки за сметка на управляващото дружество, като по този начин се пояснява, че лицата, които обслужват клиентите на управляващото дружество, няма да попадат в нейния обхват. Във връзка с допълненията по
чл. 192 следва да се посочи, че при преглед на предвидените в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране делегации е установено, че не е предвидена законова делегация, предоставяща възможност в наредба да се уредят изисквания относно реда за сключване на договорите с клиенти, разходите за емитиране и обратно изкупуване, съдържанието на поръчките за емитиране и обратно изкупуване, съхранението на информация за подадени поръчки, спирането на емитирането и обратното изкупуване и др. по отношение на националните инвестиционни фондове от отворен тип, поради което се предлага допълване на делегацията за подзаконова нормативна уредба.

С оглед на установената неяснота за приложимостта на режима за внасяне на вноски  във Фонда за компенсиране на инвеститорите от лица, управляващи алтернативни инвестиционни схеми от дружествата от трета държава, които са получили лиценз, когато Република България е определена като референтна държава, се предлага допълване на чл. 228.

 Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г.), с който се разширява приложното поле на електронно съобщаване и призоваване от съдилищата и административните органи и подаване на документи по електронен път от гражданите, юридическите лица, адвокати, нотариуси и институции, се предлага да бъдат направени и съответни изменения в секторните нормативни актове, прилагани от Комисията за финансов надзор, съответно от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, като се регламентира ползването на Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ).

 

  Във връзка с Законопроект за изменение и допълнение Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлагат промени и в други законови и подзаконови нормативни актове. -> продължение

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

  Предложения проект за изменение и допълнение на

Законопроект за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност предлага следните промени :

 

1. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз

            1.1.  Разпоредби на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 
18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (Директива (ЕС) 2020/285). Специалните режими за малки предприятия позволяват на малките предприятия да не облагат с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат тези режими.

        1.2.  Разпоредби на Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета oт 
5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 
(ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (Директива (ЕС) 2022/542). Директива (ЕС) 2022/542 въвежда ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп. С новото правило тези  услуги ще се облагат на мястото, където е установен потребителят. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.

     1.3.  Разпоредби, свързани с прилагането на Регламент 
(ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта „de minimis“. Предложените изменения в регламента, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти.

     1.4.  Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, включително за възстановени средства (Регламент 
(ЕС) № 2021/1060).

   1.5.  Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело 388/18, Finanzamt.

     II Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона