Изх. № ЕП-04-19-179
Дата: 13. 03. 2024 год.
ТЗ, чл. 1, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 4, ал. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. №ЕП-04-19-179 от 05.02.2024 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В края на 2022 г. сте изградили фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) за собствени нужди с мощност 8.3Kwp, която покрива сметките Ви за електричество. Инвестицията е направена със собствени средства, без да се субсидира по програма. През пиковите часове на производство имате излишък, който продавате, като така компенсирате нощната си електроенергия. Сключили сте договор с фирма за изкупуване на излишната електроенергия, като изкупуването се осъществява с протокол в края на месеца. Получили сте известие, че трябва да се регистрирате в регистър БУЛСТАТ. Приходите Ви са в размер на около 100 лв. месечно, което според Вас ще е по-малко от задължителните осигурителни вноски, които трябва да плащате. След запитване от Ваша страна в НАП са Ви отговорили, че независимо от това, че сте здравноосигурен по трудови правоотношения, следва да внасяте и здравноосигурителни вноски като търговец.
Отправяте следната молба:
Да се разграничат малките ФЕЦ, които продават само излишната електроенергия от тези, които продават изцяло произведената си такава.
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби изразявам следното становище:
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 до т. 15 на цитираната алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в т. 2 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което e в обхвата на търговските сделки. Дейността по производство и продажба на електроенергия е стопанска, тъй като се извършва редовно и по занятие, с цел реализиране на печалба, сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време. Предвид това, доходът, реализиран от продажба на електрическа енергия, следва да се определи като доход от търговска дейност. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец.
На основание изложеното физическото лице, реализиращо доходи от продажба на електрическа енергия от фотоволтаична централа, какъвто е и Вашия случай, следва да бъде определено като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо че няма регистрация като ЕТ.
Необходимо е да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по реда на чл. 26 ал. 1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.
С оглед на това следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4, и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност.
Следователно, след като упражнявате трудова дейност Вие дължите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по съответния ред, определен в КСО.
С изменение и допълнение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в кръга на осигурените лица по реда на същата разпоредба, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, са включени и лицата, доходите на които се облагат по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
В този аспект следва да имате предвид, че лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и във връзка с упражняваната трудова дейност подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от същия кодекс и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл. 4, ал. 4 от КСО.
Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице. Декларация се подава в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) – чл. 6, ал. 8 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от същия кодекс.
Следва да имате предвид, че лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).
По отношение на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. В ЗЗО не е предвидена аналогична възможност, както в чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.
Извън горното, във връзка с Вашата молба „да се разграничат малките ФЕЦ, които продават само излишната електроенергия от тези, които продават изцяло произведената си такава“ е необходимо да се отбележи, че функциите на НАП са свързани с установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, с извършване на тяхното обезпечаване и събиране. Агенцията не е сред органите, които имат право на законодателна инициатива и не разполага с правомощия, свързани с изменението, допълнението и/или отмяната на действащите в Република България закони. Тя може единствено да изразява становища по законопроекти, свързани с данъчното и осигурително законодателство в рамките на функциите и правомощията си.