Изх. № 94-Е-250

     Дата: 07. 11. 2023 год.                                                                                       

                                                              КТ, чл. 114а;     

                                                              КТ, чл. 270, ал. 4;

                                                               ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 3.

  В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо заведено с вх. № …………………относно прилагане на чл. 270, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). С писмо с вх. № …………… по описа на ЦУ на НАП, в отговор на писмо на НАП с изх. № …………, сте посочили Ваши идентификационни данни, като сте изразили становище по отношение на поставените от Вас въпроси. В писмо изх. №…………………….по описа на ЦУ на НАП Ви е указано, че в случай на посочени идентификационни данни, НАП ще изрази становище в рамките на компетентността на Агенцията, в конкретния случай само по отношение на въпрос № 1 от запитването, а именно:

 Задължението на работодателя за превеждане на възнагражденията по банков път, когато има 100 и над 100 служители императивно или диспозитивно е?

             Относно поставения въпрос изразявам следното принципно становище:

            Действащата от 1 септември 2023 г. нова ал. 4 на чл. 270 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателите, когато изплащат трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, да извършват това само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

            Правилото на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ определя, че трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица следва да се изплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от същия кодекс. Казано с други думи хипотезата на т. 3 от чл. 3, ал. 1 на ЗОПБ задължава всеки работодател, от момента в който наетият от него персонал достигне 100 или повече лица, изплащането на трудовите възнаграждения на тези лица да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка, като това задължение ще е налице докато броят на наетите от него лица е 100 или повече.

            Изключение от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ е предвидено единствено за работодатели, които са сключили трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ, т.е. ако такъв работодател има наети 100 или повече работници или служители, но част от тях са лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, а останалата част наети лица не достига 100 души, то този работодател ще е освободен от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ. Посоченото изключение от приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ означава също така, че всички работодатели, без значение от сферата или предмета им на дейност, отговарящи на изискването за 100 или повече наети лица, са задължени да спазват изискването за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите си чрез превод или внасяне по платежна сметка, освен при сключени трудови договори с лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ.

            С оглед изложеното се налага изводът, че нормата на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ има императивен характер.

                                                  ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: