Понятието „ Юридически субект “ не съществува в Римското право.  Но по онова време е имало корпорации, за образуването, на които е трябвало да има най – малко трима учредители. Доста по – късно през 19 век, юридическото лице започва на съществува и  има правна форма. То е признато за търговско дружество. Едно от преимуществата му е капиталовата структура, капиталите дават възможност големи средства набрани като ресурси да задоволяват самостоятелно интересите на предприятието. Всяко юридическо лице е представено от управител или управители, тяхната цел е рационално да разпределят богатствата на фирмата. Юридическото лице може да обособи собственост, която да варира през времето в различни степени. Имуществото е материално и нематериално с него фирмата оперира, за да умножава средствата си. Юридическото лице е самостоятелен субект имащ отговорност и задължения. Според видовете си те са юридически лица подчинени на публичното право създадени със държавен актове пример са държавни учреждения, общини , а останалите субекти насочени към частното право. Тук субектите се разделят на два под вида със стопанска цел и основно са подчинени на търговския закон и с нестопанска цел насочени към гражданското право. Приравнени за такива са организации с културна, научна, религиозна, политическа дейност у други.

   Корпорациите имат за членове физически и или юридически лица с възникнали правоотношения помежду им. Юридическото лице действа според действащото законодателство, то се създава по – определен ред, уставът е задължителен, в него се съдържа