Започва набирането на млади висшисти, желаещи да стартират професионалната си кариера по Национална програма „Старт на кариерата“

От 02 Септември до 26 септември Агенцията по заетостта ще набира заявки от областни и общински администрации за разкриване на работни места за млади висшисти по Националната програма „Старт на кариерата“. Тя е част от Националния план за действие по заетостта на Министерството на труда и социалната политика.

         Програмата предоставя възможност на младежи с висше образование до 29 години без професионален опит да кандидатстват за работни места в областните и общинските администрации в цяла България. В рамките на 12 месеца те ще могат да натрупат първия си трудов стаж, умения и практика по придобитото образование, с което да поставят началото на своето кариерно развитие.

         За да участват в Програмата, кандидатите трябва да са на възраст до 30 ненавършени години до 27 септември 2024 г. включително. Те трябва да имат висше образование, съответстващо на посоченото от работодателя за конкретното работно място. Задължително условие е младежите да са регистрирани в бюрото по труда като безработни или заети, търсещи работа лица, и да нямат трудов стаж по придобитата специалност от висшето образование.

         Желаещите да се включат в програмата могат да кандидатстват за работни места в цялата страна до 27 септември 2024 г., включително в бюрото по труда, в което са регистрирани като заети или безработни търсещи работа. Документи за участие могат да бъдат подадени и по електронен път чрез публикувания на сайта на Агенцията по заетостта формуляр https://docs.google.com/forms/d/1RllihZd8yBvH–JEmndDuNpRoVsdKsbrRa5oxxUl37s/viewform?edit_requested=true

 Препоръчваме на младите хора преди кандидатстване да се запознаят с пълния списък на обявените работни места по процедурата, който е публикуван на сайта на Агенцията по заетостта в рубриката Национална програма „Старт на кариерата“: https://www.az.government.bg/pages/programa-start-na-karierata/. Там те могат да се информират и за реда, условията и необходимите документи за включване в програмата.

Младежите могат да намерят информация за програма „Старт на кариерата“ и на  информационните табла във всички бюра по труда в страната, където ще получат консултации и съдействие за кандидатстване.

Изтекъл задграничен паспорт

Изтекъл задграничен паспорт трябва се върне в тримесечен срок от  датата на изтичане, ако бъде върнат след третият месец преди ще бъде издаден акт за установяване на административно нарушение и въз основа на съставеният акт ръководителят на ведомството ще  издаде наказателно постановление с размера на глобата от 20 до 150 лв. В случай,  че паспорта бъде върнат след една година и три месеца от датата на изтичане  няма да има материална санкция – изтекла давност (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ ЧЛ. 34. Ал.1 в).

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)

Чл. 49. (3) Лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.
Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:
6. не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му;

ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

чл.34. ал.1 в) Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър

 

Проектозакон за пазарите на криптоактиви

    Мотиви към Законопроект за пазарите на криптоактиви

  С  проекта  на  Закона  за  пазарите  на  криптоактиви  се въвеждат условия за прилагане на:

    Чрез Законопроекта за пазарите на криптоактиви  се транспонират в българското законодателство правилата и процедурите на Регламент за пазарите на крипто активи (РПКА) 2023/1114.  Целите на регламента са да  създаде  хармонизирана  регулаторна  рамка  за  пазарите  на  криптоактиви  в  ЕС  и  надзорни  правила  за  издаването,   предлагането  и  дейностите  с  криптоактиви.   Съгласно  РПКА  криптоактивът  е  цифрово  представяне  на  стойност  или  право,   което  може  да  бъде  прехвърляно  и  съхранявано  електронно  посредством  технология  на  децентрализирания  регистър  или  друга  подобна  технология.   В  РПКА  криптоактивите  се  класифицират в три вида, в зависимост дали се стремят да стабилизират стойността си спрямо други активи:

  • токени, обезпечени с активи;
  • токени за електронни пари;
  • криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.

 Законопроекта  за пазарите на криптоактиви:

Определя институциите:

  • Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде национален компетентен орган за целите на регулирането и надзора върху: дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви; на издателите на токени, обезпечени с активи и на издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.
  • Европейската централна банка (ЕЦБ) и БНБ са определени като органи за банков надзор, и са компетентни органи по отношение на: разширяване на обхвата на лиценза на кредитна институция или отнемане на разрешение с дейности по издаване на токени, обезпечени с активи, на електронни пари, включително на токени за електронни пари, и/или предоставяне на услуги за криптоактиви както и издаване на одобрения за придобиване на квалифицирани дялови участия, както и на одобрения за заемане на длъжност в ръководните органи на такива кредитни институции.

Обезпечаване на реда за упражняване на правомощията на институциите КФН, БНБ и ЕЦБ в рамките и за целите на ПЗПК

В ЗПКА регламентира задължението за предоставяне на КФН на бяла книга относно криптоактивите в случаите на публично предлагане и/или допускане до търговия на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.

Проекта на ЗПКА се определя редът относно издаване, отказ и отнемане на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви. Лицата, които на професионална основа предоставят услуги, свързани с обезпечаване на функционирането на платформата за търговия с криптоактиви, обмен на криптоактиви срещу средства или срещу други криптоактиви, предоставяне на попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти, пласиране на криптоактиви, получаване и изпълнение и предаване на нареждания за криптоактиви от името на клиенти, предоставяне на съвет относно криптоактиви и управление на портфейл от криптоактиви се определят като доставчици на криптоактиви. На доставчиците на услуги за криптоактиви се разрешава да предоставят услуги за криптоактиви в целия Съюз чрез правото на установяване, включително чрез клон, или чрез свободното предоставяне на услуги, което също гарантира равнопоставеност на  доставчиците на криптоактиви, получили лиценз в България.

В преходни и заключителни разпоредби се правят промени в следните закони:

Закона за кредитните институции

Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници

Закона за платежните услуги и платежните системи

В Закона за банковата несъстоятелност

Търговския закон

Закона за Комисията за финансов надзор

Закона за пазарите на финансови инструменти

В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране

В Закона за публичното предлагане на ценни книжа

Кодекса за застраховането

Кодекса за социално осигуряване

Закона за мерките срещу изпирането на пари

Закона за мерките срещу финансирането на тероризма

Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Закона на административните нарушения и наказания

Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност

Закона за Българската народна банка

 Предвижда се Законопроекта да влиза в сила от 30 декември 2024 г., с изключение на § 18 свързан с промените в  Закона за мерките срещу изпирането на пари , т. 1, буква „б“, т. 4, букви „а“ и „в“, т. 18, т. 24, буква „а“, т. 25, буква „а“, т. 27, буква „а“ и т. 30, буква „а“, подбуква „бб“, които влизат в сила от 31 декември 2025 г. Понеже КФН е новият регулаторен орган отпада изискването НАП да води регистър по чл. 9а от ЗМИП и се изменя на обхвата на задължените лица по чл. 4 от ЗМИП.