Мотиви към Законопроект за пазарите на криптоактиви
С проекта на Закона за пазарите на криптоактиви се въвеждат условия за прилагане на:
- Регламент ( ЕС) 2023 / 1114 относно пазарите на криптоактиви;
- Регламент (ЕС) 2023/1113 относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви;
- Регламент ( ЕС) 2022/2554 относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор;
- Директива ( ЕС) 2022/2556 по отношение на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор;
Чрез Законопроекта за пазарите на криптоактиви се транспонират в българското законодателство правилата и процедурите на Регламент за пазарите на крипто активи (РПКА) 2023/1114. Целите на регламента са да създаде хармонизирана регулаторна рамка за пазарите на криптоактиви в ЕС и надзорни правила за издаването, предлагането и дейностите с криптоактиви. Съгласно РПКА криптоактивът е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология. В РПКА криптоактивите се класифицират в три вида, в зависимост дали се стремят да стабилизират стойността си спрямо други активи:
- токени, обезпечени с активи;
- токени за електронни пари;
- криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.
Законопроекта за пазарите на криптоактиви:
Определя институциите:
- Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде национален компетентен орган за целите на регулирането и надзора върху: дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви; на издателите на токени, обезпечени с активи и на издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.
- Европейската централна банка (ЕЦБ) и БНБ са определени като органи за банков надзор, и са компетентни органи по отношение на: разширяване на обхвата на лиценза на кредитна институция или отнемане на разрешение с дейности по издаване на токени, обезпечени с активи, на електронни пари, включително на токени за електронни пари, и/или предоставяне на услуги за криптоактиви както и издаване на одобрения за придобиване на квалифицирани дялови участия, както и на одобрения за заемане на длъжност в ръководните органи на такива кредитни институции.
Обезпечаване на реда за упражняване на правомощията на институциите КФН, БНБ и ЕЦБ в рамките и за целите на ПЗПК
В ЗПКА регламентира задължението за предоставяне на КФН на бяла книга относно криптоактивите в случаите на публично предлагане и/или допускане до търговия на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.
Проекта на ЗПКА се определя редът относно издаване, отказ и отнемане на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви. Лицата, които на професионална основа предоставят услуги, свързани с обезпечаване на функционирането на платформата за търговия с криптоактиви, обмен на криптоактиви срещу средства или срещу други криптоактиви, предоставяне на попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти, пласиране на криптоактиви, получаване и изпълнение и предаване на нареждания за криптоактиви от името на клиенти, предоставяне на съвет относно криптоактиви и управление на портфейл от криптоактиви се определят като доставчици на криптоактиви. На доставчиците на услуги за криптоактиви се разрешава да предоставят услуги за криптоактиви в целия Съюз чрез правото на установяване, включително чрез клон, или чрез свободното предоставяне на услуги, което също гарантира равнопоставеност на доставчиците на криптоактиви, получили лиценз в България.
В преходни и заключителни разпоредби се правят промени в следните закони:
Закона за кредитните институции
Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници
Закона за платежните услуги и платежните системи
В Закона за банковата несъстоятелност
Търговския закон
Закона за Комисията за финансов надзор
Закона за пазарите на финансови инструменти
В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа
Кодекса за застраховането
Кодекса за социално осигуряване
Закона за мерките срещу изпирането на пари
Закона за мерките срещу финансирането на тероризма
Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Закона на административните нарушения и наказания
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
Закона за Българската народна банка
Предвижда се Законопроекта да влиза в сила от 30 декември 2024 г., с изключение на § 18 свързан с промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари , т. 1, буква „б“, т. 4, букви „а“ и „в“, т. 18, т. 24, буква „а“, т. 25, буква „а“, т. 27, буква „а“ и т. 30, буква „а“, подбуква „бб“, които влизат в сила от 31 декември 2025 г. Понеже КФН е новият регулаторен орган отпада изискването НАП да води регистър по чл. 9а от ЗМИП и се изменя на обхвата на задължените лица по чл. 4 от ЗМИП.