Становища Указания НАП - Счетоводител Пловдив

Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-144/09.05.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.

Посочвате, че през 2017 г. сте придобила поземлен недвижим имот. През 2022 г. с нотариален акт сте продали ½ идеални части от същия имот на лице, с което сте живеели във фактическо съжителство. На 03.11.2023 г. това лице Ви е продало обратно 1/2 част от имота, като сделката също е изповядана и има издаден нотариален акт. Посочвате, че продажната цена не е заплащана по сделките. През 2025 г. сте продала целия имот.

Посочвате още, че закупеният имот от Вас в процеса на промяна на статута е разделен на три поземлени имота (ПИ) с три нови номера – отделни идентификатора.

Поставяте въпросите:

Ще бъде ли приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ за дохода, придобит от продажбата на целия имот?
Ще се счита ли, че се извършва продажба на три отделни имота, при условие че всеки има отделен идентификатор или ще се приеме за един имот?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

На основание чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

– един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;

– до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.

Независимо от целта, с която е извършена продажбата от Вас на ½ идеални части от недвижим имот на друго лице, същата е обективирана с нотариален акт и е налице прехвърляне на собственост.

Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт (чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)).

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.

В случая е налице валиден и неоспорен от страните нотариален акт, който е породил вещно – транслативния си ефект и собствеността се счита за прехвърлена.

Това важи и за последващата продажба от Д.Ч. към Вас.

И в двата нотариални акта, приложени към запитването, е посочено, че уговорената цена е заплатена изцяло и в брой на продавача.

Следователно, за ½ част от посочените поземлени имоти, собствеността ще се счита за придобита в годината, в която отново са закупени от Вас, а именно 2023 г.

За продадените от Вас имоти ½ част е придобита през 2017 г., а останалата ½ през 2023 г.

Изразявате становище в писмото, че след като един недвижим имот, който е разделен на три отделни поземлени имота, всеки със свой собствен идентификатор при продажба, следва да се счита за продажба на един поземлен имот и цитирате съдебна практика в запитването – Решение № 1147 от 03.07.2012 г. на АС …… Следва да имате предвид че то е отменено с Решение на ВАС № 5059 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 10500/2012 г.

Продажбата на имоти, които са с отделен идентификатор и могат да бъдат обект на самостоятелна прехвърлителна сделка, се считат за отделни имоти. Предмет на сделката по нотариален акт от 11.03.2025 г. са три отделни поземлени имота, а не един недвижим имот.

Поземлените имоти са с предназначение и начин на трайно ползване – ниско застрояване и за второстепенна улица.

Предвид това ПИ не са от категорията селскостопански имоти. Като аргумент за това е разпоредбата на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Земеделски земи по смисъла на посочената разпоредба са тези, които са предназначени за земеделско производство и:

не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
не са включени в горския фонд;
не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

От посоченото определение следва, че за да бъде третирана дадена земя като земеделска, е необходимо кумулативното наличие на посочените предпоставки – да е предназначена за земеделско производство и да не са налице изрично посочените обстоятелства от т. 1 – т. 4 на цитираната нормата.

Предвид на изложеното, разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ за придобития от Вас доход през 2025 г. от продажба на недвижими имоти, подробно описани в горепосочения нотариален акт, ще се приложи само за два от посочените имоти – ПИ и то само върху ½ част от същите. Т.е. необлагаем ще е 50 на сто от дохода.

Доходът от продажбата на трети ПИ ще е изцяло облагаем.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – Инвестиционно злато

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …….. постъпи Ваше запитване с вх. № 90-00-98/19.07.2024 г. относно прилагане на данъчното законодателство.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Притежавате няколко десетки грама златни украшения придобити по наследство, но не притежавате документ за произход. Също така сте закупил инвестиционно злато и искате да го продадете след време.

Поставяте следните въпроси:

Дължи ли се данък върху дохода от продажба на семейните наследствени бижута?
Дължи ли се данък върху дохода от продажбата на инвестиционно злато и трябва ли да се декларира?
Облагаем ли е доходът от продажба на имот, придобит по дарение?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и имущество, реституирано по реда на нормативен акт, са необлагаеми.

Според разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи, каквито са и посочените в чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не се декларират в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от същия закон.

Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 и/или с алтернативен данък по глава седма „а“, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Декларирането се извършва в приложение № 13, част II към ГДД „Необлагаеми доходи от прехвърляне на имущество, придобити през годината“ (образец 2013).

При условие че се извършва продажба на златни украшения, за които не се доказва придобиване по наследство или закупуване от лицето с цел лично ползване, доходът подлежи на облагане.

Относно вида и характера на доказателствата, с които лицето следва да разполага и да докаже обстоятелства, освобождаващи го от данъчно облагане, не може да се изрази становище, доколкото ще се касае за правна консултация.

Когато не е налице хипотезата на доход от продажба на придобито имущество по наследство или движими лични вещи, при констатиране на множество и системни сделки на продажба и закупуване на съответните украшения/бижута, облагането на дохода ще попадне в нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно (ЗКПО) облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Декларира се с ГДД по чл. 50 в приложение № 2.

При условие че покупката и продажбата на инвестиционно злато не е системна дейност и източник на регулярен доход и печалба, доходът от извършването на сделки, реализирани от Вас като физическо лице, ще попадне в облагане по реда на раздел V от ЗДДФЛ „Доходи от прехвърляне на права или имущество“.

Инвестиционното злато е инвестиционен актив и може да се определи, че притежава елементите на финансов актив. Доколкото в ЗДДФЛ не съществува специална дефиниция на понятието „финансов актив“, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за целите на ЗДДФЛ се използва дадената в § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО легална дефиниция на „финансов актив”. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО „финансов актив” е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.

Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи. Данъчната ставка е 10 на сто.

Доходът подлежи на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 5.

Доходът от продажба на недвижим имот, придобит по дарение, подлежи на облагане по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен ако не попада в условията на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗДДФЛ.

Не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на:

един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години (чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДФЛ);
до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години (чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ).

Цената на придобиване е нула, когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение (чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ).

Облагаемият доход от продажбата на недвижим имот подлежи на облагане и деклариране с ГДД по чл. 50, с приложение № 5. Данъчната ставка е 10 на сто.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

ОТНОСНО: Коригиране на декларация по чл. 87а отЗакона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. № 54-15-1512

Дата: 16. 06. 2025 год.

ЗКПО, чл. 83;

ЗКПО, чл. 87а;

ДОПК, чл. 103.

ОТНОСНО: Коригиране на декларация по чл. 87а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. №54-15-1512#3/02.06.2025 г., е изложена следната фактическа обстановка:

На 14.04.2025 г. „Д……….“ ООД е подало декларация по чл. 87а от ЗКПО за определяне на месечни авансови вноски. На 15.04.2025 г. при отпечатване на съобщението за резултата от обработката е установено, че декларацията е отхвърлена поради грешно декларирани нетни приходи от продажби в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. в размер на 8916 лв. вместо 8915566.62 лв. Поради невъзможността дружеството до 15.04.2025 г. да подаде декларация по чл. 87а от ЗКПО за месечни авансови вноски, е подадена декларация по чл. 83, ал. 3 за тримесечни авансови вноски по желание в размер на 40 000 лв., която сума съответства на четири вноски по 10 000 лв. на месец и е внесена в срок.

След полученото съобщение по чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на 23.04.2025 г. дружеството е коригирало нетните приходи от продажби в ГДД за 2023 г.

На 24.04.2025 г. дружеството е подало заявление, с което желае подадената декларация по чл. 87а от ЗКПО, с основание чл. 83, ал. 3 от закона за тримесечни авансови вноски по желание, да бъде заличена и да бъде заместена с друга такава с правно основание по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО за извършване на месечни авансови вноски в размер на 10000 лв. на месец. На 29.04.2025 г. ТД на НАП ……, офис ……. е уведомила дружеството, че не е възможно коригиране на подадената декларация. На 09.05.2025 г. отново е подадена декларация по чл.87а, ал. 1 от ЗКПО, която отново е била отхвърлена. Същевременно дружеството сочи, че продължава да прави месечни авансови вноски в размер на 10 000 лв.

Поставен е следният въпрос:

В конкретния случай какъв е редът за коригиране вида на авансовите вноски за 2025 г. – от тримесечни на месечни?

Предвид така изложената обща фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:

Правилата за определяне на авансовите вноски са регламентирани в глава четиринадесета, чл. 83 – 91 от ЗКПО. Съгласно чл. 83, ал. 1 от закона данъчно задължените лица правят месечни и тримесечни авансови вноски на базата на прогнозна данъчна печалба.

С оглед нормата на чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв., а по силата на чл. 85 от същия закон тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Същевременно, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, авансови вноски не правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв., като предвид ал. 3 лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

Съгласно чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО определените авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. В ЗКПО не е предвиден специален ред за коригиране на подадените декларации по чл. 87а от ЗКПО и по-конкретно за промяна вида на авансовите вноски – от тримесечни в месечни или обратното. Нормата на чл. 88 от ЗКПО урежда възможност за промяна единствено в размера на така декларираните едномесечни или тримесечни авансови вноски, но не и преминаването от един вид в друг.

В конкретния случай се прилага общият ред, предвиден в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация, като подаването на новата декларация, извършено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.

Принципна постановка е, че следва да се прави разграничение дали при деклариране на авансовите вноски задълженото лице е допуснало грешка, която представлява грешка в изразяването (декларирането) на формираната воля (т.нар. техническа грешка), а не грешка при формиране на волята (прогнозата за печалбата). Доколкото причините за погрешното деклариране се посочват от лицето, но преценката за същите следва да се извърши от компетентния орган по приходите, то при тази преценка следва да се вземат предвид освен обясненията на лицето, също и характерът, обемът и текущите резултати от дейността на предприятието. Ако при тази преценка се наложи изводът, че декларираната като авансова вноска цифра не се базира на прогноза на печалбата, която се формира съобразно волята на лицето, а е в резултат на техническа грешка, то би следвало да се допусне коригирането на декларацията по чл. 87а от ЗКПО по реда на чл. 103-105 от ДОПК.

В случая при първоначалното подаване на декларацията по чл. 87а от ЗКПО дружеството е подало декларация за месечни авансови вноски, която е отхвърлена поради грешно попълнени нетни приходи от продажби в ГДД за 2023 г. в размер на 8916 лв. вместо 8915566.62 лв. Тази грешка в ГДД е установена в последния ден от срока за подаване на декларацията по чл. 87а от ЗКПО – 15.04.2025 г., поради което единствено възможно за дружеството към този момент е било да не подава такава или да подаде декларация за тримесечни авансови вноски по желание, каквото е и направило.

Предвид прилагането на чл. 103 от ДОПК по отношение на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. и коригирането на нетните приходи от продажби в същата, безспорно за лицето съществува задължение да прави месечни авансови вноски, а не тримесечни авансови вноски по желание.

В обобщение на изложеното считам, че вследствие на коригирането на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г., в настоящия случай има несъответствие между нея и декларацията по чл. 87а от ЗКПО, което налага коригиране и на последната по отношение на вида на авансовите вноски – от тримесечни по желание, на месечни. Налице е хипотезата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК и органът по приходите следва да покани лицето да отстрани несъответствието като декларира извършване на месечни авансови вноски. Декларацията трябва да бъде подадена по електронен път на електронен адрес на компетентната Териториална дирекция на НАП.