ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – Инвестиционно злато

  ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

 

 

 В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……..  постъпи Ваше запитване с вх. № 90-00-98/19.07.2024 г. относно прилагане на данъчното законодателство.

 Изложена е следната фактическа обстановка:

 Притежавате няколко десетки грама златни украшения придобити по наследство, но не притежавате документ за произход. Също така сте закупил инвестиционно злато и искате да го продадете след време.

     Поставяте следните въпроси:

  1. Дължи ли се данък върху дохода от продажба на семейните наследствени бижута?
  2. Дължи ли се данък върху дохода от продажбата на инвестиционно злато и трябва ли да се декларира?
  3. Облагаем ли е доходът от продажба на имот, придобит по дарение?

               С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и имущество, реституирано по реда на нормативен акт, са необлагаеми.

Според разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи, каквито са и посочените в чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не се декларират в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от същия закон.

Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 и/или с алтернативен данък по глава седма „а“, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Декларирането се извършва в приложение № 13, част II към ГДД „Необлагаеми доходи от прехвърляне на имущество, придобити през годината“ (образец 2013).

При условие че се извършва продажба на златни украшения, за които не се доказва придобиване по наследство или закупуване от лицето с цел лично ползване, доходът подлежи на облагане.

Относно вида и характера на доказателствата, с които лицето следва да разполага и да докаже обстоятелства, освобождаващи го от данъчно облагане, не може да се изрази становище, доколкото ще се касае за правна консултация.

Когато не е налице хипотезата на доход от продажба на придобито имущество по наследство или движими лични вещи, при констатиране на множество и системни сделки на продажба и закупуване на съответните украшения/бижута, облагането на дохода ще попадне в нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно (ЗКПО) облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Декларира се с ГДД по чл. 50 в приложение № 2.

При условие че покупката и продажбата на инвестиционно злато не е системна дейност и източник на регулярен доход и печалба, доходът от извършването на сделки, реализирани от Вас като физическо лице, ще попадне в облагане по реда на раздел V от ЗДДФЛ „Доходи от прехвърляне на права или имущество“. 

Инвестиционното злато е инвестиционен актив и може да се определи, че притежава елементите на  финансов актив. Доколкото в ЗДДФЛ не съществува специална дефиниция на понятието „финансов актив“,  на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за целите на ЗДДФЛ се използва дадената в § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО легална дефиниция на „финансов актив”. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО „финансов актив” е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.

Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи. Данъчната ставка е 10 на сто.

Доходът подлежи на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 5.

Доходът от продажба на недвижим имот, придобит по дарение, подлежи на облагане по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен ако не попада в условията на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗДДФЛ. 

Не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на:

  1. един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години (чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДФЛ);
  2. до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години (чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ). 

Цената на придобиване е нула, когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение (чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ).

Облагаемият доход от продажбата на недвижим имот подлежи на облагане и деклариране с ГДД по чл. 50, с приложение № 5. Данъчната ставка е 10 на сто.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. 

ОТНОСНО: Коригиране на декларация по чл. 87а отЗакона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

                                                                                          

            Изх. № 54-15-1512

       Дата: 16. 06. 2025 год.                           

 

 

 

                                                                                                               

 

 

 

 

 

 

 ЗКПО, чл. 83;

 ЗКПО, чл. 87а;

 ДОПК, чл. 103.

 

 

ОТНОСНО: Коригиране на декларация по чл. 87а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

 

 

В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. №54-15-1512#3/02.06.2025 г., е изложена следната фактическа обстановка:

На 14.04.2025 г. „Д……….“ ООД е подало декларация по чл. 87а от ЗКПО за определяне на месечни авансови вноски. На 15.04.2025 г. при отпечатване на съобщението за резултата от обработката е установено, че декларацията е отхвърлена поради грешно декларирани нетни приходи от продажби в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. в размер на 8916 лв. вместо 8915566.62 лв. Поради невъзможността дружеството до 15.04.2025 г. да подаде декларация по чл. 87а от ЗКПО за месечни авансови вноски, е подадена декларация по чл. 83, ал. 3 за тримесечни авансови вноски по желание в размер на 40 000 лв., която сума съответства на четири вноски по 10 000 лв. на месец и е внесена в срок.

След полученото съобщение по чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на 23.04.2025 г. дружеството е коригирало нетните приходи от продажби в ГДД за 2023 г.

На 24.04.2025 г. дружеството е подало заявление, с което желае подадената декларация по чл. 87а от ЗКПО, с основание чл. 83, ал. 3 от закона за тримесечни авансови вноски по желание, да бъде заличена и да бъде заместена с друга такава с правно основание по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО за извършване на месечни авансови вноски в размер на 10000 лв. на месец. На 29.04.2025 г. ТД на НАП ……, офис ……. е уведомила дружеството, че не е възможно коригиране на подадената декларация. На 09.05.2025 г. отново е подадена декларация по чл.87а, ал. 1 от ЗКПО, която отново е била отхвърлена. Същевременно дружеството сочи, че продължава да прави месечни авансови вноски в размер на 10 000 лв.

Поставен е следният въпрос:

В конкретния случай какъв е редът за коригиране вида на авансовите вноски за 2025 г.  – от тримесечни на месечни?

Предвид така изложената обща фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:

Правилата за определяне на авансовите вноски са регламентирани в глава четиринадесета, чл. 83 – 91 от ЗКПО. Съгласно чл. 83, ал. 1 от закона данъчно задължените лица правят месечни и тримесечни авансови вноски на базата на прогнозна данъчна печалба.

С оглед нормата на чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв., а по силата на чл. 85 от същия закон тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Същевременно, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, авансови вноски не правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв., като предвид ал. 3 лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

Съгласно чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО определените авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. В ЗКПО не е предвиден специален ред за коригиране на подадените декларации по чл. 87а от ЗКПО и по-конкретно за промяна вида на авансовите вноски – от тримесечни в месечни или обратното. Нормата на чл. 88 от ЗКПО урежда възможност за промяна единствено в размера на така декларираните едномесечни или тримесечни авансови вноски, но не и преминаването от един вид в друг.

В конкретния случай се прилага общият ред, предвиден в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация, като подаването на новата декларация, извършено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.

Принципна постановка е, че следва да се прави разграничение дали при деклариране на авансовите вноски задълженото лице е допуснало грешка, която представлява грешка в изразяването (декларирането) на формираната воля (т.нар. техническа грешка), а не грешка при формиране на волята (прогнозата за печалбата). Доколкото причините за погрешното деклариране се посочват от лицето, но преценката за същите следва да се извърши от компетентния орган по приходите, то при тази преценка следва да се вземат предвид освен обясненията на лицето, също и характерът, обемът и текущите резултати от дейността на предприятието. Ако при тази преценка се наложи изводът, че декларираната като авансова вноска цифра не се базира на прогноза на печалбата, която се формира съобразно волята на лицето, а е в резултат на техническа грешка, то би следвало да се допусне коригирането на декларацията по чл. 87а от ЗКПО по реда на чл. 103-105 от ДОПК.

В случая при първоначалното подаване на декларацията по чл. 87а от ЗКПО дружеството е подало декларация за месечни авансови вноски, която е отхвърлена поради грешно попълнени нетни приходи от продажби в ГДД за 2023 г.  в размер на 8916 лв. вместо 8915566.62 лв. Тази грешка в ГДД е установена в последния ден от срока за подаване на декларацията по чл. 87а от ЗКПО – 15.04.2025 г., поради което единствено възможно за дружеството към този момент е било да не подава такава или да подаде декларация за тримесечни авансови вноски по желание, каквото е и направило.

Предвид прилагането на чл. 103 от ДОПК по отношение на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. и коригирането на нетните приходи от продажби в същата, безспорно за лицето съществува задължение да прави месечни авансови вноски, а не тримесечни авансови вноски по желание.

В обобщение на изложеното считам, че вследствие на коригирането на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г., в настоящия случай има несъответствие между нея и декларацията по чл. 87а от ЗКПО, което налага коригиране и на последната по отношение на вида на авансовите вноски – от тримесечни по желание, на месечни. Налице е хипотезата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК и органът по приходите следва да покани лицето да отстрани несъответствието като декларира извършване на месечни авансови вноски. Декларацията трябва да бъде подадена по електронен път на електронен адрес на компетентната Териториална дирекция на НАП.

Становище от НАП относно получаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино.

        Изх. № 42-30-79

        Дата: 12. 05. 2025 год.                                        

 

                                                                       ЗХ, чл. 3, ал. 1;

                                                                       ЗХ, чл. 4, ал. 1, т. 1;

                                                                       ЗХ, чл. 4, ал. 2;

                                                                       ЗХ, чл. 5, ал. 1, т. 4;

                                                                       ЗХ, чл. 5, ал. 6;

                                                                       ЗХ, чл. 5, ал. 7;

                                                                       ЗХ, чл. 7, ал. 1;

                                                                       ЗХ, чл. 10а, ал. 1, т. 2;

                                                                       ЗХ, чл. 23;

                                                                       ЗХ, чл. 25;

                                                                       ЗХ, чл. 30, ал. 5;

                                                                       ЗХ, чл. 42;

                                                                       ЗХ, чл. 44;

                                                                       ЗХ, чл. 45;

                                                                       ЗХ, чл. 72;

                                                                       ЗХ, чл. 73;

                                                                       ЗХ, чл. 74;

                                                                       ЗХ, чл. 75;

                                                                       ЗКПО, чл. 242;

                                                                       ЗКПО, чл. 244.      

 

 

 

ОТНОСНО: Искане за изразяване на становище относно получаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино.

 

 

Във Ваше писмо, постъпило и заведено с вх. №№ 42-30-79/05.03.2025 г. и 43-30-79/05.03.2025 г. в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), препратено по компетентност от страна на Комисията по финансов надзор, желаете да получите информация за следното:

  1. Процесът на лицензиране за откриване на казино в Република България;
  2. Законовите изисквания и разпоредби, свързани с казино операциите;
  3. Финансовият надзор и управлението на обектите за организиране на хазартни игри.

Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Общи изисквания за организиране на хазартни игри в игрално казино:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) всяка хазартна игра и дейност по този закон на територията на Република България може да се организира само с лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (ИД на НАП) или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ хазартните игри могат да се организират от търговски дружества, регистрирани в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, отговарящи на изискванията на закона.

В чл. 4, ал. 2 от ЗХ е посочено, че лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издаден на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или равностойността в евро в друга валута, а за хазартни игри, организирани онлайн, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или равностойността в евро в друга валута, както и на държавата.

Хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино се организират само в границите на урбанизираната територия на населени места с над 10 000 жители по официални данни на Националния статистически институт, с изключение на:

  1. национални курорти по смисъла на Закона за туризма;
  2. населени места, отстоящи на не повече от 30 км от шосейните, железопътните и речните гранични контролно-пропускателни пунктове на Република България.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗХ лицата, на които се издават лицензи по този закон, са задължени да представят пред НАП документи, доказващи направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 600 000 лв. – за хазартни игри в игрално казино.

Инвестициите могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на територията на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. Документите, доказващи извършването на инвестициите се представят на Националната агенция за приходите в срок до 6 месеца след издаване на първоначален лиценз за дейност по ЗХ. 

Съгласно чл. 5, ал. 6 и 7 от ЗХ средствата за организиране на играта трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. Банковата гаранция може да бъде издадена от банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции. Инвестициите трябва да бъдат поддържани в размер не по-малък от установения минимален размер през целия период на издадения лиценз.

Чл. 7, ал. 1 от ЗХ регламентира, че чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ в случаите, когато освен на всички други изисквания, установени в този закон, тези дружества пряко или чрез контролирани от тях дружества по смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на Търговския закон изпълняват и поне едно от следните условия:

  1. да организират хазартни игри в игрално казино към хотел с категория четири и повече звезди, когато хотелът е собственост на дружеството или на контролираното дружество;
  2. да са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България средства в размер, не по-малък от 10 000 000 евро, и да са осигурили не по-малко от 500 работни места.

Изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗХ не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария или са граждани на такава държава.

Съгласно определението, регламентирано в ЗХ, игрите в игрално казино са хазартни игри, които се организират на игрални маси и с игрални автомати. Казиното представлява сграда или обособена част от сграда. Хазартни игри на игрални маси са игрите на рулетка, с карти, включително покер, със зарове, както и разновидностите им. В игрите се участва с различни залози, като печалбите в рамките на една игра на една игрална маса може да са различни. Печалбите или загубите зависят предимно от случайността (чл. 71 от ЗХ).

Игралните маси в игралното казино не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати не могат да бъдат по-малко от петнадесет. Игралните автомати в казиното могат да се свързват помежду си за постигане на премия джакпот при спазване изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗХ. Не се допуска експлоатацията на игрални маси и принадлежности към тях и на игрални автомати, които не са вписани в издадения лиценз на организатора на хазартни игри (чл. 72 от ЗХ).

Допуска се организиране на турнири на игри, организирани в игрално казино. Такива турнири могат да се провеждат само в игрални казина и само на игрални маси и игрални автомати, вписани в актуалните удостоверения за издаден лиценз на организатора. Правилата на турнирите, таксата или комисионата за участие, печалбите и начините на определянето им се посочват от организатора в игралните условия и правила и се утвърждават от ИД на НАП (чл. 73 от ЗХ).

Съгласно чл. 74 от ЗХ всички посетители в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден от ИД на НАП. Регистърът се води на хартиен и на електронен носител. В казиното организаторът е длъжен да осигури система за непрекъснат видеоконтрол върху игралните маси, игралните автомати, персонала и участниците в игрите.

Всяко лице, пряко свързано с управлението на игралното казино и с организирането на хазартните игри в него, трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството – организатор на игрите, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията (чл. 75 от ЗХ).

В хазартни игри, организирани в игрално казино, не могат да участват съдружници или акционери с квалифицирано участие, членовете на органите за управление и контрол на дружество – собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както и съпрузите, роднините по права линия, братята и сестрите на всички посочени лица.

Следва да се посочи, че не се допуска експлоатацията в страната на игрално оборудване (игрални маси и игрални автомати) и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в нарочен регистър (по чл. 20, ал. 2 от ЗХ). Игралното оборудване следва да е произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон (арг. на чл. 42 от ЗХ).

Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от образователни институции по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития, обекти, в които се предоставят социални услуги на деца и младежи, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди (чл. 44 от ЗХ). Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието са определени в Наредба за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 23 Март 2021г.).

В чл. 45 е посочено, че игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби могат да бъдат отворени денонощно за посетители.

В игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица:

  1. ненавършили 18-годишна възраст;
  2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;
  3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;
  4. без документи, удостоверяващи тяхната самоличност;
  5. нарушили вътрешния ред, включително лица в нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;
  6. които са създали опасност за реда и са смущавали провеждането на игрите и им е била наложена забрана от организатора да участват в хазартните игри;
  7. вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ.

Сградата и/или помещенията, в които е разположено игралното казино следва да отговаря на изискванията на Наредбата за общите изисквания към игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната изискуема площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол (Обн. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2021г.).

Организирането на хазартните игри в игрално казино следва да бъде съобразено с изискванията, регламентирани в Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи (Обн. ДВ. бр.11 от 9 Февруари 2021г.) и Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри (Обн. ДВ. бр.11 от                    9 Февруари 2021г.).

Административно производство по издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино (чл. 23 и чл. 25 от ЗХ)

За издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино се подава писмено искане с приложение/я към него по образец до ИД на НАП, към което се прилагат документите, предвидени в чл. 5 и чл. 13 от Наредба за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта (загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2013 г., в сила от 06.12.2013 г.)

Проверката и проучването по искане за издаване на първоначален лиценз се приключват в 60-дневен срок от получаване на писменото искане. В хода на проверките и проучванията по подадено искане се събират данни относно произхода на средствата за дейността на заявителя, неговите инвестиции, търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни. При фактическа или правна сложност ИД на НАП може мотивирано да продължи срока по ал. 3 с не повече от 30 дни.

Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на искането ИД на НАП уведомява заявителя, определя му 30-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го предупреждава, че за неизпълнение на това задължение може да му бъде отказано издаване на лиценз. При неотстраняване на нередовностите или за непредставяне на допълнителна информация ИД на НАП постановява отказ да се издаде лиценз.

В 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, ИД на НАП постановява решение.

Финансови изисквания (такси, данъци и вноски)

Съгласно чл. 10а, ал. 1, т. 2 от ЗХ организаторите на хазартни игри в игрално казино са длъжни да правят годишна вноска за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в размер на 20 000 лв. Приходите от годишните вноски се изразходват за финансиране на лечение и терапия на хазартна зависимост на лица, вписани в регистъра по чл. 10г от ЗХ; предпазване на младите хора от хазарт; превенция на хазартна зависимост, както и за одобрени проекти за младежки дейности.

Съгласно Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта (Обн. ДВ. бр.92 от 23 Ноември 2012г) за разглеждане на документи по подадено искане за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино се събира държавна такса в размер на 35 000лв, а за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани с 5 игрални маси и 15 игрални автомата – 35 000 лв., и по 2000 лв. за всяка допълнителна игрална маса и по 100 лв. за всеки допълнителен игрален автомат.

За поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 300 000 лв., а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 600 000 лв. (чл. 30, ал. 5 от ЗХ)

Съгласно чл. 242 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Данъкът се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз и експлоатирани игрални маси и игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях (чл. 244 от ЗКПО).

Размерът на данъка е, както следва:

  1. за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него – 800 лв. на тримесечие;
  2. за рулетка в казино за игрална маса – 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса;
  3. за друго игрално оборудване в казино – 5000 лв. на тримесечие за всяко игрално оборудване.

Детайлна информация относно внасянето и декларирането на данъка е посочена в Раздел V, глава 32 от ЗКПО.

Следва да се има предвид, че разясняването на законодателството представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове, от лицата за изпълнение на техните задължения. Предвид това настоящото становище е принципно. В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по издаване на лиценз по ЗХ, да дават основание за третиране, различно от изложеното.