|
Изх. № М-20-40-13 Дата: 05. 07. 2024 год.
|
ЗКПО, чл. 244; ЗКПО, чл. 245, ал. 1, т. 1-3; ЗХ, чл. 5, ал. 1, т. 5; ЗХ, чл. 9; ЗХ, чл. 42, ал. 1.
|
ОТНОСНО: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на продажба на игрално оборудване
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило препратено по компетентност запитване с вх. № М-20-40-13/05.06.2024 г. от органи по приходите от ТД на НАП СДО във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства на „П……С…..“ ЕАД. Изложена е следната фактическа обстановка:
През 2021 г. „П…С….“ ЕАД закупува следното игрално оборудване от „П…….“ АД: (шест игрални апарата, автоматична рулетка и джакпот игрални карти сървър).
През 2022 г. дружеството продава на „П…..“ АД два от игралните автомати. През същата година са продадени автоматичната електронна рулетка и джакпот игрални карти сървър на дружество от Република Северна Македония.
Закупеното оборудване е включено в приложението за вида и броя на игралното оборудване към удостоверения за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с №000030-…./26.08.2021 г. и №000030-…./08.02.2022 г. Продаденото оборудване е извадено от приложението към удостоверенията за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с №000030-…./17.06.2022 г. и №000030-…../27.10.2022 г.
Гореописаните продажби не са обложени с корпоративен данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли продажбата на гореописаното оборудване, което е служело за извършване на хазартна дейност, да се третира като част от основната хазартна дейност и съответно да не се облага по ЗКПО или продажбата следва да се обложи с корпоративен данък въз основа на чл. 218, ал. 2 от ЗКПО?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по зададения въпрос:
Данъчното облагане на хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино е регламентирано с разпоредбите на раздел V от глава 32 на ЗКПО. Тази дейност се облага вместо с корпоративен, с алтернативен данък – данък върху хазартната дейност, който е окончателен (аргумент от чл. 218, ал. 1 от ЗКПО). Алинея 2 на чл. 218 от ЗКПО постановява, че всички останали дейности се облагат с корпоративен данък.
Съгласно чл. 244 от ЗКПО данъкът върху хазартната дейност се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз и експлоатирани игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях, както и игрални маси и игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях. Дължимият алтернативен данък, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО, се определя в абсолютна сума за всеки посочен в тези норми вид игрално оборудване в игрална зала и игрално казино, като размерът на данъка се определя тримесечно и се дължи в пълен размер за тримесечието.
От друга страна следва да се има предвид, че в Закона за хазарта (ЗХ) съществуват редица изисквания и ограничения по отношение на игралното оборудване, което се използва при организирането на хазартните игри на територията на Република България.
В чл. 9 от ЗХ са регламентирани следните забрани:
– физически и/или юридически лица да инсталират и/или да използват игрално оборудване или комуникационно оборудване и/или да приемат залози и/или да изплащат печалби или по друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра без издаден лиценз по този закон (чл. 9, ал. 3);
– държането на игрално оборудване за организиране на хазартни игри извън обектите, за които е издаден лиценз по този закон. Допуска се държането на игрално оборудване в складови помещения без обществен достъп, както и в помещения с обществен достъп за целите на търговски изложения и презентации (чл. 9, ал. 4);
– използването на игрално оборудване, което не е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 и в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък по ЗКПО (чл. 9, ал. 5);
– производството, разпространението и сервизът, както и вносът, разпространението и сервизът на игрално оборудване без лиценз, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34 (чл. 9, ал. 7);
– лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди (чл. 9, ал. 8);
Легалната дефиниция за понятието „игрално оборудване“ се съдържа в §1, т. 2 от ДР на ЗХ, съгласно която това са игрални автомати с едно или повече игрални места, игрални маси в игрално казино и игрални съоръжения за числовите лотарийни игри тото, лото, бинго и кено.
Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗХ хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 от ЗХ игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон. Алинея 3 от същия член указва, че не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 от ЗХ на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ лаборатория. С оглед горепосоченото законодателят е предвидил, че в страната може да се внася и експлоатира оборудване от организатора само в обхвата на разрешената му в лиценза хазартна игра без да има право да предоставя внесеното оборудване на трети лица.
Посочените разпоредби, се допълват с Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи, с която се уреждат процедурата и срокът за инсталиране/деинсталиране на игралното оборудване в обекта, съответно и моментът, от който игралното оборудване започва да се експлоатира.
По силата на чл. 88, ал. 1 от ЗХ при прекратяване на лиценза по чл. 35 организатор на хазартни игри може да продаде притежаваното от него игрално оборудване на друг организатор, на друго лице, получило лиценз по този закон, или на лице извън територията на страната. В срока на действие на издадения лиценз организатор на хазартни игри може да продаде притежаваното от него игрално оборудване само на производител или на вносител, получил лиценз по този закон, или на лице извън територията на страната (чл. 88, ал. 2 от ЗХ). В 14-дневен срок след извършване на продажбата НАП следва да бъде уведомена за нея (чл. 88, ал. 3 от ЗХ).
На следващо място, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗХ, организаторите на хазартни игри са задължени да извършат определени инвестиции за организиране на игрите. Инвестициите трябва да бъдат поддържани в размер не по-малък от установения минимален размер през целия период на издадения лиценз. По смисъла на §1, т. 19 от ДР на ЗХ „инвестиции“ са инвестиции в данъчни дълготрайни материални и в данъчни дълготрайни нематериални активи, както и извършване на счетоводни разходи, признати за данъчни цели по смисъла на ЗКПО или по съответното данъчно законодателство, когато дружеството е регистрирано в друга държава – членка на Европейския съюз, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.
Данъчните дълготрайни активи и счетоводните разходи (по изречение първо) са пряко свързани с организирането на дейности по чл. 1, т. 1 и 2. Инвестициите следва да са свързани с придобиването, в това число чрез финансов лизинг, и извършването на следните активи и разходи:
а) игрално оборудване;
б) джакпот системи (хардуер и софтуер);
в) комуникационно оборудване;
г) оборудване и системи (хардуер и софтуер) за организиране на дейности по този закон;
д) помещения и разходи за ремонт на помещения за организиране на дейности по този закон;
е) инвестиции за придобиване на активи по договори за финансов лизинг, за преустройство, подобрение и оборудване на помещения, в които се организират дейности по този закон, както и за техническа инфраструктура.
В контекста на изложената нормативна уредба може да се направи извод, че въпросното оборудване е пряко свързано с хазартната дейност и доколкото неговата продажба е ограничена до регламентираните в ЗХ хипотези, последната не може да се определи като друга дейност и не следва да се облага с корпоративен данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/