По смисъла на българското законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. В допълнение на това, за целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане) или на действащите двустранни договори за социална сигурност, които предвиждат сумиране и зачитане на такива периоди, придобити по чуждото законодателство.